Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
На вратата се позвъни и тя слезе да посрещне гостите си, като се насили да се усмихне.
Но не бяха те, а Рупърт.
— Подранил си — каза Беки, като се опитваше да не издаде колко е щастлива от това.
— Реших, че може да имаш нужда от подкрепления. Малко допълнителни муниции. — Рупърт извади иззад гърба си нещо дребно, увито в обикновена кафява хартия.
— Какво е?
— Цветята са толкова банални. Видях това в един магазин на Джърмин Стрийт и се сетих за теб.
Беки разкъса хартията. Дървена музикална кутийка с цветя, изрисувани върху капака, и малко златно ключе. Щом го нави, се разнесе мелодията „Под лунната светлина“.
— Красива е. Не знам какво да кажа.
Той се усмихна.
— Мисля, че обикновено се казва благодаря. Но не се притеснявай — изразът на лицето ти ми е достатъчен. Какво е това ухание?
— От греяното вино е, ваше благородие — обади се госпожа Моркамб.
— Невероятно. Дали бих могъл да получа една малка чашка?
Госпожа Моркамб се засуети и се върна с две чаши. Беки отпи глътка. Виното бе подсладено и топло, ухаещо на канела и карамфил.
— Знаете ли, мисля, че това е най-доброто греяно вино, което съм опитвал някога — сърдечно заяви Рупърт. — Вие сте фантастична готвачка, госпожо Моркамб.
Беки с радост видя, че икономката й се изчервява. Колко мило от негова страна да накара госпожа Моркамб да се чувства оценена! Леля Виктория и чичо Хенри само й връчваха палтата си и изобщо не я забелязваха. Рупърт седеше в салона, до огъня, отпиваше от виното си и отрупваше Беки с безброй комплименти. На нея й бе толкова приятно в компанията му, че когато звънецът прозвуча отново, направо се стресна.
Той се протегна и хвана ръката й над лакътя.
— Спокойно. Мога да се справя с тези двамата.
— Не знаеш какви са, Рупърт.
— Не са толкова лоши, колкото си мислиш. Просто трябва да се държиш твърдо с тях — отвърна той, — също като при кучетата.
Беки се засмя.
Рупърт скочи и излезе в коридора, където Виктория енергично изтръскваше снега от филцовата си шапка.
— Ребека, крайно време е да почнеш да осветяваш верандата навън. По алеята има лед — продължи тя, без да вдига очи. — Можех да се подхлъзна и да си счупя врата.
— О, нищо подобно, през прозорците на салона струи достатъчно светлина — високо каза Рупърт. Виктория рязко вдигна глава — като лисица, която е чула хрътките в далечината. Той се приближи, прегърна я и я целуна звучно по бузата, после разтърси здраво отпуснатата ръка на Хенри. — Колко се радвам да ви видя пак, Виктория, Хенри. Изглеждаш много добре, Виктория. Какъв хубав костюм!
Тя носеше убийствено морав безформен костюм, тъмни чорапи и доста тежки кафяви обувки.
— Рупърт, какво правиш тук? — попита студено Виктория.
— Дойдох заради вечерята и малко от отличното греяно вино на госпожа Моркамб. Трябва да го опитате.
— Да, благодаря — побърза да каже Хенри.
Жена му го погледна неодобрително:
— Обикновено не пиеш друго, освен шери преди вечеря, Хенри. А ти, Рупърт, беше тук едва миналата седмица, на бала.
— Точно така. Забележително е, че Беки се съгласи да ме приеме отново толкова скоро. Всъщност тази вечер ще я отвлека.
— Какво ще направиш?
— Ще я заведа в Лондон. Алис Помфри дава прием утре вечер. Беки не е имала особени възможности да си създаде приятели тук, затова сега ще пообиколим.
— Алис Помфри? — Лицето на Виктория се стегна. Беки я гледаше с интерес. — Не мисля, че ще й хареса това, Рупърт. Ребека е свикнала с Америка, както знаеш.
— Но сега не е в Америка. Ако иска да се задържи във Феърфийлд, трябва да опита да се впише тук. Не сте ли съгласни? Предполагам, че сте я запознали с всички приятели на децата си, нали, Хенри?
— Не съвсем. Не смятахме, че ще допаднат на Ребека.
— Какво, никой от тях ли? — Рупърт леко разтвори очи от престорена изненада. — Но при твоята работа и прочутите вечерни партита на Виктория бих предположил, че познавате стотици хора. Господи, докато съдебното дело все още не бе решено, непрекъснато четях в „Татлър“ как давате приеми във Феърфийлд.
— Наистина ли? — изненада се Беки.
Леля й твърдеше, че в провинцията винаги било „много тихо“.
— Съвсем не беше непрекъснато — сърдито отрече Виктория и погледна Рупърт така, сякаш той е някаква изпълзяла изпод килима гадина.