Градина на желанията [необработен]

-    Щом ти го казвам, значи е така. Дори финиъс Йънг не може да ти стъпи на малкия пръст. Искаш ли да те придружа да си събереш багажа?

Той кимна. Искаше го повече, отколкото можеше да изрази с думи.

***

Фред идваше в къщата за пръв път, откакто 1 Джеймс се беше изнесъл. Влезе в дневната и се огле- , да. Струваше му се странно да е тук и нямаше никак- > во желание да се задържи повече от необходимото. Къщата вече не беше негов дом, а свърталище на лоши спомени за баща му.

Иванел, чиито подметки проскърцваха по дървения под, влезе след него и възкликна:

-    Виж ти! Тук е много по-уютно, отколкото при ! последното ми посещение. Беше малко след смъртта на майка ти, Бог да я прости. Спомням си, че беше

196

окичила цялата къща с рисувани образи на Исус. — Тя прокара длан по облегалката на солидното кожено кресло. — Имаш хубави мебели.

-    Съжалявам, че толкова години не те поканих, Иванел. Бях оставил на Джеймс този ангажимент.

-    Не се извинявай, мен никой не ме кани. Всеизвестен факт.

-    Защо? — Фред озадачено я изгледа. — Ти си прекрасен човек.

-    Късно е да се опитвам да променя нагласата на хората спрямо мен. Всичко започна през 1953 година. Опитах се да потисна порива си, но повярвай, че ако ми хрумне да направя някакъв подарък, непременно трябва да го сторя, иначе ще полудея.

-    Какво се случи?

-    Вътрешният ми глас ме подтикна да дам презервативи на Луана Кларк. По онова време в нито една дрогерия в Баскъм не се продаваха кондоми. Помолих мъжа си да ме закара с колата до Роли. През целия път той ми опява, че ми е скимнала голяма глупост. Само че онова беше по-силно от мен.