Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Убеден съм, че онова, което обезсърчи майка ми да идва лично да ни пожелава лека нощ, бе не теснотата на стъпалата, а преди всичко видът на Самсон, навяващ й тъй мъчителни спомени, а сетне и присъствието на Малката Еликс, която тя бе възненавидяла откакто на два-три пъти бе изненадала баща ми да плъзга поглед по разпъпващата й гръд, а да не говорим, че за разлика от двамината Жановци ни най-малко не се заблуждаваше относно нейното „благоразумие“. И тук усетът й не я лъжеше: в отсъствието на Барберин Малката Еликс се беше настанила в просторното й легло и всяка вечер, веднага щом Франшу си отидеше и угасяхме светилника, тя ми заповядваше да отида при нея. Подчинявах й се, едновременно доволен и тревожен, и тогаз под благосклонния покрив на мрака и в прохладните чаршафи то не бяха по-щипвания и посмуквания, хапания и глезотии, то не бяха „Ха сега аз отгоре, ти — отдолу!“, или пък „Аз те гушкам, ти ме гушкаш!“ и какви ли още не задявки, които далеч не бяха толкова невинни.
През февруари 1559-а Изабел дьо Сиорак доби мъртвородено и целият труд на клетата Барберин отиде на вятъра. Така тя се оказа обременена е един едър момчурляк и с „мляко и за продан“, както сама твърдеше. Но по онова време опитните, здрави, благодушни и богати на кърма дойки бяха рядкост, тъй че тя много скоро получи предложение от един заможен сарлатски буржоа, чиято целогодишно непразна жена току-що бе родила. Това силно обезпокои майка ми: да разреши на безценната Барберин да замине, означаваше да я загуби, а какво би станало тогава, когато сама отново добиеше рожба? Ето защо тя предума побратимството да задържи Барберин в Мепеш като гувернантка на децата срещу един грош дневно, като освен това й разреши да остави новороденото при себе си и да го кърми. Майка ми отиде и още по-далеч във великодушието си, скланяйки да му стане кръстница, след което, взела твърде присърце ролята си, човек често можеше да я види да бави момченцето, и то публично, колкото „курешка“ и „безродно“ инак да беше.
Ний от своя страна, думата ми е за Катрин, Самсон и мен самия, такъв страх брахме да не изгубим Барберин, че бяхме на върха на щастието, когато я видяхме отново да властва над нас от голямото си легло, та макар и отсега нататък да трябваше да я делим с едни малък кресльо.
Когато тя се завърна, видяхме на пълната й бяла шия една огърлица, носена преди нея от баба й, а сетне от майка й (и двете дойки, като Барберин бе третата в династията), за която се смяташе, че благоприятства редовната и обилна млечност. Това бе всъщност най-обикновен черен и поради това рязко открояващ се върху белоснежната й кожа конец с нанизани на него три шлифовани ахата, средният, от които имаше формата на силно издължена маслина, докато останалите, разположени от двете му страни, бяха идеално кръгли. Баща ми със смях твърдеше, че се касаело за фалически символ, останал ни в наследство от езичниците, но какво искаше да каже с това разбрах едва по-късно. Думите му караха Барберин да се кръсти и току да се кълне, че е също толкова праведна християнка, колкото са били и майка й, и баба й. Обезпокоена въпреки това от приказките на баща ми, тя не миряса, докато не прибави към огърлицата си и едно малко кръстче, което не само че с нищичко не накърни добродетелите й, а дори напротив.
В края на април 1559-а до Мепеш достигна печалната вест за подписването на пагубния Като-Камбрезийски мирен договор62, която хвърли двамината Жановци в отчаяние и гняв. И колко пъти оттогава съм чувал баща ми да цитира по този повод жлъчните слова на Монлюк63: „Само за час и с едно драсване на перото ний трябваше да върнем всичко и да оскверним и очерним досегашните си бляскави победи с три-четири капки мастило.“
В действителност Анри II бе обладан само от две мисли: да сключи мир на всяка цена, за да срази отново хугенотите, и да отърве Монморанси от испански плен. В заслепението си той предаде без бой Бюжи, Брес и Савоя на Еманюел-Филибер, върховен наместник на Франсоа II Испански, като освен това му предложи и ръката на Маргьорит Френска64, дъщеря на Франсоа I. „Ваше величество — рече му господин Дьо Виейвил65, губернаторът на Ил дьо Франс, — сърцето ми се къса само като си помисля какъв безценен дар направихте на върховния наместник на вашия естествен и смъртен враг, испанския крал, който благодарение на подобно съседство би могъл винаги, когато му скимне, да се озове пред портите на Лион, намирал се по-рано почти насред кралството ви и превърнал се днес в негова граница!“ Но уви, усилия напразни! И тъй, с изключение на Кале ний се отрекохме от всичките си завоевания, та дори и от Пиемонт, като освен това, с цел да затвърди този злощастен договор, изгубилият съвсем наскоро своята английска кралица Филип II се ожени за Елизабет66, дъщеря на Анри II. Така чрез този брак и сватбата на сестрата на краля със Савойския дук довчерашните ни врагове ставаха наши съюзници.
62
Става дума всъщност за два договора: първия, сключен между Франция и Англия на 2 април 1559 г., според който Франция запазва Кале, но се задължава за срок от осем години да изплати на Англия 500 хиляди екю; вторият, подписан от Анри II и Филип II Испански на 3 април същата година, слага край на войната в Италия и признава суверенитета на Франция над Мец, Тул и Вердюн, но я лишава от Савоя и главните градове в Пиемонт. — Б.пр.
63
Блез дьо Ласеран Масанком, сеньор Дьо Монлюк (1502–1577), маршал на Франция. — Б.пр.
64
Маргьорит Френска (1523–1574), дъщеря на Франсоа I и Клод Френска; по-късно дукеса Савойска. — Б.пр.
65
Франсоа дьо Сьопо, сеньор Дьо Виейвил, граф Дюрталски (1510–1571), маршал на Франция. — Б.пр.
66
Елизабет Френска (1545–1568), дъщеря на Анри II и Катерина Медичи; кралица на Испания. — Б.пр.