![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Брок има седемдесет и пет — просъска под носа си Сълт, докато не спираше да меси нервно облечените си в бели ръкавици ръце зад гърба. — Брок има седемдесет и пет. Ишър има петдесет и пет. Скалд и Барезин по четиридесет всеки. Брок има седемдесет и пет… — Продължи да нарежда отново и отново числата, сякаш бяха заклинание, което да го пази от зло. А може би добро? — Ишър има петдесет и пет…
Глокта потисна усмивката си. Брок, след него Ишър, а после Скалд и Барезин. А Инквизицията и Правосъдието се боричкат за остатъците. Независимо от всичките ни усилия, картината е почти същата, каквато беше, преди да се впуснем в този грозен танц. Да бяхме просто избягали от страната и да си бяхме спестили усилията. Може би още не е късно…
Глокта се покашля шумно и Сълт рязко се извърна към него.
— Имаш да добавиш нещо ли?
— В известен смисъл да, Ваше Високопреосвещенство — постара се да запази сервилния тон Глокта. — Наскоро получих доста… обезпокоителна информация.
Сълт го измери с гневен поглед и кимна към листовете на стената.
— По-обезпокоителна от това?
— Е, добре, да кажем, че са еднакво обезпокоителни. В края на краищата, който и да спечели изборите, ще разполага с много кратко време за празнуване, преди да дойдат гуркулите и да ни избият до крак. До знанието ми бе доведено, че… гуркулите се готвят да нахлуят в Мидърланд.
За момент настана мълчание, кратко и неловко. Далеч необещаващо начало, но така или иначе, платната са вдигнати. И сега какво друго, освен да навляза смело в бурята?
— Да нахлуят ли? — подхвърли подигравателно Гойл. — И с какво точно ще стигнат до тук?
— Това не е първият път, когато са ме информирали, че те имат флот. Отчаян опит за закърпване на дупките в потъващия ми кораб. Огромен флот, тайно построен след края на последната война. Но ние лесно можем да вземем мерки и ако гуркулите наистина дойдат…
— Ами ако бъркаш? — Лицето на архилектора беше по-мрачно от всякога. — От кого идва тази информация?
— Оле, майко, как не. Карлот дан Айдър? Жива? Но как? Тялото е открито при доковете… Анонимен източник, Ваше Високопреосвещенство.
— Анонимен, а? — Архилекторът го изгледа навъсено през присвити клепачи. — Нима очакваш, че в момент като този ще се изправя пред Висшия съвет, за да го информирам за непотвърдените слухове на твоя анонимен източник? Вълните заливат палубата…
— Аз просто исках да предупредя Ваше Високопреосвещенство за вероятността…
— Кога ще бъдат тук? Разкъсаните платна се веят под напорите на бурния вятър…
— Информаторът ми не…
— Кога акостират? Моряците падат с писъци от такелажа…
— Отново, Ваше Високопреосвещенство, не бих могъл да…
— За каква численост става дума? Рулят се откъртва и остава в треперещите ми ръце…
Глокта направи болезнена гримаса и замълча.
— В такъв случай бъди така добър и не ни занимавай със слухове — скастри го Сълт и изви устни в пълна с омраза усмивка. Корабът изчезва в безмилостните вълни, скъпоценният му товар от предупреждения се отправя към дъното, а капитанът му на никого няма да липсва. — Имаме далеч по-належащи грижи от твоите легиони невидими гуркули!
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. А когато дойдат гуркулите, кого ще обесим? Ами как, началник Глокта, разбира се. Като е знаел, недъгавото нищожество, защо нищо не каза?
Мислите на Сълт отново се върнаха към изнурителното нареждане.
— Ние имаме трийсет и един гласа, а Маровия малко над двайсет. Трийсет и един, крайно недостатъчно за каквото и да било. — Той мрачно поклати глава, а пронизителните му сини очи продължиха да прескачат от лист на лист. Все едно, ако ги погледне от друг ъгъл, това може да промени ужасната истина. — Крайно недостатъчно.
— Освен ако не склоним на споразумение с върховен правозащитник Маровия.
Последва ново мълчание, още по-неловко от предишното. Опа. Това май го казах на глас.
— Споразумение? — процеди през зъби Сълт.
— С Маровия? — изписка Гойл и очите му блеснаха победоносно. Когато свършат всички безопасни варианти, е време да се поемат рискове. Не беше ли това точно каквото си мислех, докато препусках към моста, а гуркулите струпваха сили от другата страна? Е, какво пък, поредната буря…