Последният довод на кралете [bg]

Личният кабинет на Върховен правозащитник Маровия беше огромен като хамбар, а таванът му опасан от гипсови корнизи и потънал в сянка. Въпреки че бе едва късен следобед, гъстият бръшлян около прозорците и дебелият слой прах по стъклата им осигуряваха на помещението постоянен сумрак. Всяка хоризонтална повърхност в кабинета беше отрупана с разкривени купчини документи. Имаше цели камари от стегнати с черни връзки купове хартия и подвързани с кожа дебели книги. Навсякъде се валяха свитъци пергамент, изписани със завъртулки и с огромни печати от червен восък и позлата. Сякаш цялото законодателство на кралството беше събрано в тази стая. Всъщност може би е точно така.

— Добър вечер, началник Глокта. — Маровия седеше на дълга маса пред празна камина. Масата беше сложена за вечеря и съдовете проблясваха на мъждукащата светлина на свещника в средата. — Надявам се, не възразявате да се храня, докато разговаряме. Предпочитам да го правя в удобството на жилището си, но в последно време все по-често вечерям тук. Ужасно много работа, нали разбирате? А един от секретарите ми, изглежда, е заминал на почивка, без да ме уведоми. О, да, на почивка на пода в кланицата, след като е пропътувал целия път през червата на множество свине. Желаете ли да ми правите компания? — Маровия посочи към големия бут в средата на масата. Парчето месо изглеждаше почти сурово в средата, а сокът му на дъното на чинията имаше червеникав оттенък.

Докато се наместваше на стола срещу него, Глокта прокара език по празните си венци.

— С огромно удоволствие, Ваша чест, но зъболекарските закони ме възпират.

— А, разбирам. Тези закони не са подвластни за заобикаляне дори и от върховния правозащитник. Приемете съчувствията ми, началник. Едно от удоволствията ми в този живот е хубавото печено и колкото по-кърваво, толкова по-добре. Само да го оближе огънят, така инструктирам готвача си. Съвсем леко. Странно. Аз казвам същото на моите практици. И на какво дължа това неочаквано посещение? По ваша инициатива ли сте тук, или по заръка на началника ви, моя почитаем колега от Висшия съвет архилектор Сълт?

— Може би имаш предвид заклетия си враг от Висшия съвет? Негово високопреосвещенство знае, че съм тук.

— Нима? — Маровия отряза парче от месото и го прехвърли, сочно и капещо в чинията си. — И по какъв въпрос ви изпраща? Предполагам нещо във връзка с утрешното мероприятие в Камарата на лордовете, нали?

— Развалихте изненадата ми, Ваша чест. Мога ли да говоря директно и без заобикалки?

— Ако знаете как се прави.

Глокта дари Маровия с празната си усмивка.

— Тези избори се отразяват пагубно на работата ни. Съмненията, несигурността, тревогите. За никого не е добре това.