Последният довод на кралете [bg]

— Крал, който ще устройва всички ни, така ли?

— Ако имате някое име предвид, ще се радвам да предам това на архилектора. И пак стъпала за изкачване, още предумки и ласкателства и още повече разочарования. Ех, какво не бих дал за свой кабинет, в който да седя удобно по цял ден, и тълпи подмазвачи да бъхтят стълбите към него, за да се усмихват раболепно на обидите ми, да поглъщат жадно лъжите ми и да умоляват за подкрепата ми.

— Да ви кажа ли мен лично какво най-много ме устройва, началник Глокта?

— Хайде сега да чуем размислите на поредния опиянен от власт дъртофелник. Разбира се, Ваша чест.

Маровия хвърли приборите в чинията си, облегна се назад и въздъхна уморено.

— Аз бих предпочел въобще да няма крал. Хората да са равни пред закона и всеки да има право на глас в управлението на страната си и в избора на водачите си. Аз бих предпочел да няма нито крал, нито аристокрация, а Висшият съвет да се избира от гражданите и да отговаря пред тях. Висш съвет, до който всеки да има достъп, ако щете. Как ви се струва това?

— Мисля, че някои хора биха го нарекли държавна измяна. А други просто лудост. Мисля, Ваша чест, че идеята ви е непостижима фантазия.

— И защо?

— Защото мнозинството от хора предпочитат да им се казва какво да правят, вместо сами да вземат решения. Подчинението е по-лесно.

Маровия се засмя.

— Може би сте прав. Но нещата ще се променят. Този бунт ме убеди напълно в това. С бавни крачки, но вървят към промяна.

— А аз мисля, че лорд Брок на трона е една малка крачка, която никой от нас не иска да вижда.

— Наистина, лорд Брок е човек с доста високо мнение, предимно по въпроси, касаещи него самия. Имате право, началник. — Маровия се облегна назад, скръсти ръце на корема си и погледна Глокта с присвити очи. — Така да бъде. Можете да предадете на архилектор Сълт, че в този случай каузите ни съвпадат. Ако изникне неутрален кандидат с достатъчно подкрепа, ще насоча гласовете си към него. Кой би си помислил дори? Висшият съвет, обединен зад обща кауза. — Поклати бавно глава. — Странни времена.

— Напълно сте прав, Ваша чест. — Глокта се изправи трудно и примижа от болка, когато тежестта му падна върху изгарящия ляв крак, после закуца към вратата и огромното пространство на кабинета усили ехото от стъпките му. Странно е, че върховният ни правозащитник е така философски настроен по въпроса за загубата на поста си. За пръв път виждам човек да демонстрира такова спокойствие пред подобна възможност.

Глокта спря и се обърна.