Последният довод на кралете [bg]

Лонгфут се втренчи в наковалнята. Ноздрите му потрепваха при всяко бързо вдишване и издишване. И сериозността на положението най-после му се изясни.

— А сега на въпросите. Познаваш човек, който се представя за Баяз, Първия магус, нали?

— Да! Моля! Да! Доскоро той беше мой работодател.

— Хубаво. — Глокта се намести на стола в търсене на по-удобно положение на тялото, но остана все така наведен към Лонгфут. — Много добре. И ти го придружаваше в едно негово пътуване, така ли е?

— Аз водех!

— В каква посока пътувахте?

— Остров Шабулян, на края на Света.

Глокта пусна отново чука и главата изтрака върху наковалнята до крака на навигатора.

— О, я стига. Края на Света? Пълна измислица, нали?

— Истина е! Истина е! Виждал съм го! Бях на този остров!

— Кой друг беше с вас?

— Беше… беше Логън Деветопръстия, от Далечния север. А да, онзи с белезите и стиснатата уста. Феро Малджин, жена от Кантика. Същата, която създаде толкова главоболия на началник Гойл. Джизал дан Лутар… офицер от Съюза. Позьор и тъпак. Малакус Кай, чиракът на Баяз. Кльощавият лъжец със стойка на човекоподобна маймуна. И самият Баяз!

— Шестима значи?

— Само шестима!

— Дълго и тежко пътуване. И какво има на края на Света, като изключим водата, естествено, което налагаше толкова усилия?

Устните на Лонгфут потрепериха.

— Нищо!

Глокта се намръщи и побутна палеца на Лонгфут с главата на чука.

— Нямаше го! Онова, което Баяз търсеше! Не беше там! Той каза, че го били измамили!

— А какво очакваше той да намери там?

— Каза, че било камък!

— Камък ли?

— Жената го попита и той каза, че било камък… камък от Другата страна. — Навигаторът поклати плувналата си в пот глава. — Нечестива работа! Радвам се, че не намерихме нищо. Баяз го нарече Семето!

Глокта усети как усмивката му се стопява. Семето. Въобразявам ли си, или в стаята стана по-студено?

— Какво друго каза за него?

— О, просто митове и фантасмагории!

— Да чуем.

— Куп истории за Глъстрод, за разрушения Олкъс, за приемане на форми и крадене на лица! За говорене с дяволи и призоваването им. За Другата страна.

— Друго какво? — Глокта чукна отново палеца на навигатора, този път малко по-силно.

— Ау! Ау! Каза, че Семето било тъкан от подземния свят! Че било останало тук отпреди Старите времена, когато демоните ходели свободно по земята! Каза, че било страшно и мощно оръжие! И че искал да го използва срещу гуркулите! Срещу Пророка! — Оръжие отпреди Старите времена. Призоваване на дяволи и приемане на форми. От стената Канедиас като че ли гледаше по-сърдито от всякога и Глокта извърна поглед. Спомни си кошмарното си посещение в Кулата на Създателя, светлинните петна по пода, въртящите се рингове в тъмнината. Спомни си и как, без да изкачи и едно стъпало, се озова на покрива, високо над града.