![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Това беше и задачата, която му беше дал Кучето. Да стои на десния фланг и да внимава момчетата на Бетод да не ги изненадат, докато са разтеглени по дългата козя пътека. И тази задача го устройваше напълно. Така беше винаги встрани, където по-малко рискуваше някой от своите да се изкуши и да се пробва да го убие.
Гледката на мъжете, които вървяха тихо между дърветата, понижили гласове и с готови за действие оръжия в ръце, извика цял порой спомени. Кои хубави, кои лоши. В интерес на истината лошите бяха повече. Един се отдели от колоната и тръгна към него през дърветата. Беше се ухилил до уши, беше самата дружелюбност, но това не значеше нищо, Логън познаваше много хора, които, докато планираха как да те убият, успяваха да се усмихват по-широко от този. Той самият го беше правил неведнъж.
Логън се извъртя леко настрани и едната му ръка крадешком се спусна надолу и стисна дръжката на един от ножовете. Един нож в повече никога не е излишен, така го беше учил баща му и той бе взел присърце този съвет. Огледа се, бавно и непринудено, за всеки случай, просто да е сигурен, че зад гърба му няма никой. Нямаше, видя само дървета. Намести удобно стъпала на земята, но остана седнал и се опита да не показва с нищо, че всеки мускул в тялото му е напрегнат и готов да го изстреля право нагоре.
— Казвам се Червената шапка. — Човекът спря на крачка от Логън. Едната му ръка лежеше небрежно отпусната на дръжката на меча, а другата просто висеше покрай тялото му.
Мислите на Логън запрепускаха. Опитваше се да си спомни всеки, когото можеше по един или друг начин да е наранил или дал някаква причина да му има зъб. Или поне онези, които все още бяха живи. Червената шапка. Нямаше никакъв спомен за такъв човек, но това не беше гаранция. Десет души с десет дебели книги не бяха достатъчни да запишат всеки един от враговете му, приятелите и семействата им, съюзниците им. И не на последно място, винаги имаше вероятност някой да реши да го убие просто ей така, за да направи своето име по-голямо.
— Май не ми е познато името ти — каза Логън.
— Няма причина да е — сви рамене Червената шапка. — Навремето се биех за Яул Стареца. Свестен човек беше Яул, достоен за уважение.
— Така е — отвърна Логън, като не спираше да следи внимателно за някое рязко движение.
— Но когато той се върна при пръстта, се присъединих към Кокала.
— Никога не съм се разбирал много с Кокала, дори докато бяхме на една и съща страна.
— Нито пък аз, ако трябва да бъда честен. Истинско копеле. Надува се до пръсване с победи, които Бетод му спечели. На мен не ми понасят такива. Затова дойдох при вас. — Той подсмръкна и се загледа в земята. — Трябва да се направи нещо за този Страховития.
— И аз така чувам. — Много от мъжете говореха за него и нищо хубаво не казваха, но на Логън му трябваше нещо повече от няколко думи в правилната посока, за да свали ръка от дръжката на ножа.
— А Кучето е добър главатар, така си мисля. Един от най-добрите, с които съм бил. Разбира си от работата. Внимателен е някак. Премисля нещата.
— Така е. Винаги съм знаел, че е такъв.
— Мислиш ли, че Бетод ни следва?
Логън продължи да гледа Червената шапка в очите.
— Може би да, може би не. Не мисля, че ще знаем със сигурност, чак докато не стигнем планините и той не почука на вратата.
— А мислиш ли, че онези от Съюза ще изпълнят своята част от уговорката?
— Не виждам защо не. Доколкото знам, този Бър си знае работата, а също и неговият човек, Бесния. Щом казват, че ще дойдат, значи ще дойдат. Не че можем да направим кой знае какво по въпроса, нали?
Червената шапка изтри потта от челото си и се загледа в дърветата.
— Май си прав — каза. — Както и да е, исках само да ти кажа, че бях в битката при Инуорд. Бях от другата страна, но те видях как се биеш и да ти кажа, много внимавах да стоя колкото се може по-далеч от теб. — Той поклати глава и се усмихна. — Не бях виждал подобно нещо преди, нито пък съм виждал оттогава. Та мисълта ми е, радвам се, че си с нас. Много се радвам.
— Така ли? — Логън запримига от изненада. — Хубаво. Добре.
Червената шапка кимна.
— Ами това е. Ще се видим в битката, а?
— Ъхъ. В битката. — Логън го проследи с очи, докато се отдалечаваше между дърветата, но дори след като Червената шапка се скри от погледа му, не намери сили да пусне дръжката на ножа, не можеше да се отърве от чувството, че трябва да си пази гърба.