Последният довод на кралете [bg]

Погледът на Глокта неохотно се насочи към стенописа над главата на затворника. Старият ни приятел Канедиас. Нарисуваното лице ни магьосника с разперени ръце и ярки пламъци зад гърба го изгледа пронизително от сводестия таван. Създателят падна, обгърнат в пламъци… Глокта подметна вяло чука в ръката си.

— Ами да започваме — каза той и Северард с театрален маниер дръпна рязко чувала от главата на затворника.

Навигаторът примижа на ярката светлина от лампата и обветреното му, покрито с дълбоки бръчки и силен загар лице се сгърчи. Главата му беше обръсната като на свещеник. Или предател.

— Името ти е брат Лонгфут, нали така?

— Точно така! От славния Орден на Навигаторите! Уверявам ви, че съм напълно невинен! — Думите летяха с огромна скорост от устата му. — Не съм направил нищо незаконно, не и аз. Това не ми е присъщо. Аз съм уважаващ и почитащ закона човек и винаги съм бил такъв. Няма и най-малка причина да бъда третиран по този начин! Никаква! — Очите му бавно се извъртяха надолу и спряха върху наковалнята на пода между него и Глокта, на мястото, където по традиция беше масата. Гласът му се извиси с цяла октава. — Орденът на Навигаторите е уважавана институция и аз съм неин високопоставен член! От най-висок ранг! Ориентиране и навигация са само един от многобройните ми удивителни таланти, самата истина, само един от славните…

Глокта стовари чука върху наковалнята с достатъчно мощен звън, че да събуди и мъртвите.

— Спри! Да говориш! — Дребният навигатор примигна насреща му, после зяпна, но млъкна. Глокта се облегна назад, разтри съсухреното бедро на крака си и усети болката да плъзва по гърба му. — Имаш ли представа колко съм изморен? Или колко работа още ме чака? Агонията, която ми причинява ставането от леглото всяка сутрин и ме оставя същинска развалина още преди да е започнал денят? А настоящият момент направо ме съсипва. Ето защо ми е напълно и крайно безразлично нито дали ще можеш да ходиш до края на дните си, нито дали ще можеш да виждаш до края на дните си, нито дали ще си в състояние да се удържаш да не се насираш в гащите до края на ужасно краткия си и страшно болезнен живот. Разбираш ли това?

Навигаторът погледна с ококорени очи към надвисналия над него като гигантска сянка Фрост.

— Разбирам — прошепна той.

— Добре — каза Северард.

— Ноо добре — добави Фрост.

— Наистина, много добре — каза Глокта. — Кажи сега, брат Лонгфут, дали случайно свръхчовешката устойчивост на болка не е един от многобройните ти таланти?

Затворникът преглътна смутено.

— Не.

— Тогава правилата са прости. Аз задавам въпрос, а ти отговаряш точно, вярно и най-важното, кратко. Ясен ли съм?

— Разбирам ви напълно. От моята уста никога не излиза друго освен…