Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— И седяхте на един чин, така ли, Гена? — подсказа му Таня. — Или не сте? Вече не помня, покойният Святов ми разказа, но съм забравила. Май че Синигера направил някакъв побой и ударил някакъв мъж с бутилка, а ти като приятел си поел вината. Майка му и баща му го отървали. По това време баща му бил началник, а твоят вече бил в затвора, пък майка ти се претрепвала да работи на две места и миела стълбите по блоковете. Синигера получил условна присъда, а пък ти си влязъл в затвора. Или това е било по друг повод? — Лома се навъси. Таня му доля водка, изпи своята и продължи: — Разбира се, мъжкото приятелство е скъпо нещо, ние, жените, не можем да го разберем, не сме устроени така… Макар че, честно казано, не виждам кой знае каква полза от тези стари приятели. Да вземем например същия този Синигер, какво добро ти е направил? Е, пиехте заедно… ама как само се дуеше, понеже си мислеше, че щом сте прекарали заедно детството си, значи и сега за него ти си Гена Ломов. Все се хилеше, Лома, та Лома… Че какъв Лома си му ти? Сега ти си Генадий Викторович и всеки трябва да го разбере и да го почувства, а те нямат никакво уважение… Разбира се, жалко за Паша, но ако трябва да сме честни, загубата не е голяма… Царство му небесно — добави Таня и изпи още една чаша.
В края на май ни споходи неприятност — едно от нашите момчета влезе в болницата с огнестрелна рана. И тъй като бил в съзнание, милицията веднага дойде в кантората. Нямам представа как го бяха принудили, но то бе успяло да издрънка много неща. Сетне, разбира се, се беше изплашило. Естествено органите на реда не смятаха Лома за свой човек и се лепнаха за него по-лошо от репей за бездомно куче. Нямаше нищо кой знае колко страшно, но положението беше притеснително и трябваше да се вземе под контрол. И тогава аз си спомних за Сердюков. Обадих му се по телефона и любезно започнах:
— Здравейте, Константин Николаевич. Може би не си спомняте за мен, аз съм Лада Юриевна, запозна ни…
— Шегувате се, Лада Юриевна — засмя се той. — Човек не би могъл да ви забрави и вие много добре знаете това. С какво мога да ви бъда полезен?
— Един мой роднина има нужда от адвокат, трябва да е най-добрият от всички възможни. Много разчитам на вас.
— Делото наказателно ли е? — попита той след кратко мълчание.
— Всъщност няма никакво дело… Дали не може да се срещнем, за да ви обясня всичко?
— Добре.
След час ние седяхме в един ресторант. Той така се бе вторачил в мен, че започнах да се изчервявам.
— И какъв е проблемът? — усмихна се Сердюков, след като установи, че погледите му са постигнали целта си.
— Племенникът на моята приятелка има проблеми… — Изложих същността на нещата, без да бързам, и внимателно наблюдавах Константин Николаевич.
Той се подхилваше доста цинично, а гърдите ми го интересуваха много повече от думите ми. Когато приключих с разказа си, той каза:
— Това е дребна работа. Кажете на приятелката си, ако тя наистина съществува, че показанията, получени от ранен или болен човек, който е под въздействието на наркотици, не се вземат под внимание от нито един съд.
— А той бил ли е под такова въздействие? — подсмихнах се аз.
— Вероятно са успели да му сложат някакъв серум по пътя до болницата.
— Мога ли да разчитам на вас?
— Можете — кимна той. — Сигурен съм, че знаете колко струва времето ми.
— Естествено — усмихнах се аз.
И повече не разговаряхме по делови въпроси. Някъде след около половин час аз се извиних и си тръгнах към къщи. И веднага се обадих на Таня:
— Събери каквото можеш за Сердюков.
— Добре, а защо?
— За да построиш Империя, ти трябва силен отбор.
Таня само изсумтя.
Сердюков постъпи точно така, както обеща. Стражите на закона се отнесоха към ситуацията с разбиране. Адвокатът поиска доста пари, а пък аз му дадох два пъти повече. И той ги взе. След една седмица отново му се обадих и поисках среща. Този път се видяхме на чист въздух в парка.
— Константин Николаевич — казах и измъкнах куп документи в една евтина папка, — тук са отбелязани всичките ви доходи за миналата година — разбира се, не тези, които са известни на данъчните власти, а истинските суми.
Той се подсмихна, прегледа документите и ме погледна с уважение.
— И какво следва по-нататък?
— Ако работите за нас, ще получите три пъти повече. И това е само началото.
— За вас ли? — повдигна вежди той.