Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
В понеделник късно следобед в залата за съвещания се събраха Полет, Родни и Джона, който изглеждаше изморен и недоспал. Макар през кратката история на фирмата да бе успяла да съсредоточи в ръцете си значително влияние, мис Глик си оставаше секретарка и мястото й беше на бюрото отпред.
— Момчета и момичета, чака ни работа — откри съвещанието Клей. Той ги запозна с проблема „Дайлофт“ и им изложи накратко историята на препарата, като се позова на лаконичните бележки на Макс Пейс. По памет им направи един бърз и критичен анализ на „Акърман Лаборатърис“ — продажби, печалби, налични средства, основни конкуренти, други правни проблеми. После премина на интересната част — катастрофалните странични ефекти и по-точно туморите в пикочния мехур, за които производителят бил напълно в течение.
— Към днешна дата срещу компанията няма заведен нито един иск — продължи той. — Но това положение е на път да се промени. На втори юли ние им обявяваме война, като подаваме групов иск тук, във Вашингтон, от името на всички пациенти, увредени от препарата. Това ще предизвика хаос, а ние трябва да го използваме максимално.
— Тези хора наши клиенти ли са? — запита Полет.
— Засега не. Но разполагаме с имена и адреси. Днес започваме да им звъним. Ще разработим план за набиране на клиенти, след което ти и Родни го привеждате в изпълнение. — Макар да имаше своите възражения срещу рекламните клипове, по време на обратния полет от Ню Орлиънс Клей бе успял да се убеди, че няма разумна алтернатива. Още с първите разкрития и с подаването на иска онези лешояди, с които се бе запознал на конференцията, щяха да се разшетат и да му измъкнат клиентите под носа. Единственият начин да запази голяма част от тях за себе си беше с рекламна кампания по телевизията.
Той обясни положението на персонала и добави:
— Това ще ни струва около два милиона.
— Че фирмата има ли толкова пари? — Джона изтърси на глас онова, което отдавна се питаха всички останали.
— Има ги. От днес започваме работа по рекламните клипове.
— Нали няма лично ти да се снимаш, шефе? — Гласът на Джона беше умолителен. — Моля те! — Подобно на всички американски градове, и Вашингтон беше залят от телевизионни реклами, главно късно вечер и рано сутрин, в които всеки, който се чувстваше ощетен и онеправдан, получаваше номера на някой войнствен адвокат, готов да реши всичките му проблеми, като при това не му вземе пари за първоначалната консултация. Често самите адвокати се появяваха в клиповете, като в повечето случаи резултатът беше плачевен.
Полет също изглеждаше уплашена и леко клатеше глава.
— Разбира се, че не. Ще се снимат професионални актьори.
— За какъв брой клиенти става дума?
— За хиляди. Трудно е да се каже.
Родни демонстративно преброи присъстващите с пръст.
— Според моите изчисления — подметна той — тук сме общо четирима.
— Ще назначим още хора. Назначавам Джона да отговаря за набирането на персонал. Ще наемем помещение в предградията и ще го напълним със стажанти. Те ще отговарят на телефоните и ще събират данни.
— Откъде ще намерим тези стажанти? — запита Джона.
— В обявите за търсене на работа в юридическите списания. Почвай да ги четеш. А днес следобед имаш среща с брокер по недвижими имоти в Манасас. Трябват ни около петстотин квадратни метра, никакви излишества, но да има достатъчно контакти за телефони и напълно оборудвана компютърна мрежа. Доколкото знам, това ти е специалността. Наемаш помещението, осигуряваш комуникациите, набираш персонал и го организираш за работа. И то колкото се може по-бързо.
— Слушам!
— Колко пари могат да се изкарат от дайлофта? — запита Полет.
— Толкова, колкото „Акърман“ е готов да плати. Някъде между десет и петдесет хиляди на човек, в зависимост от няколко фактора, на първо място от степента на увреждане на мехура.
Полет правеше някакви пресмятания в бележника си.
— А колко отделни случая бихме могли да съберем?
— Невъзможно е да се каже.
— Горе-долу?
— Не знам. Няколко хиляди.
— Добре, да кажем три хиляди случая. По десет хиляди долара, което е минимумът, това прави трийсет милиона, така ли е? — Тя произнесе цифрата бавно, докато я записваше в бележника си.
— Точно така.
— А каква част е адвокатският хонорар? — запита тя. Другите двама наблюдаваха внимателно Клей.
— Една трета.
— Това са десет милиона — бавно каза тя. — Хонорар за фирмата.