Приключението на коледния пудинг

Виктор Астуел скочи на крака и извика:

— Какво, по дяволите… — Но замълча, треперейки от ярост.

— В изблик на ярост, господин Астуел, веднъж вече сте убили човек в Западна Африка.

— Не го вярвам! — изпищя Лили Маргрейв. Пристъпи напред, стиснала ръцете си една в друга. На бузите й се бяха появили две ярки червени петна. — Не го вярвам! — повтори и се приближи до Виктор Астуел.

— Вярно е, Лили — избоботи той, — но този господин тук не знае някои неща. Човекът, когото убих, беше шаман, който беше убил петнайсет деца. Мисля, че постъпих правилно.

Лили се приближи до Поаро и отчаяно каза:

— Мосю Поаро, грешите. Само защото някой има по-труден характер, само защото понякога избухва и говори каквото му дойде наум, не означава, че е убиец. Зная… зная, уверявам ви, че господин Астуел не е способен на такова нещо.

Поаро я изгледа, а на лицето му се бе появила загадъчна усмивка. После хвана ръката й и нежно я потупа.

— Виждате ли, мадмоазел, вие също се ръководите от интуицията си. Значи вярвате на господин Астуел, нали?

— Той е добър човек — каза тихо Лили. — И е честен. Той няма нищо общо с тайните интриги със златните находища „Мпала“. Той е добър и аз… обещах да се омъжа за него.

Виктор Астуел се приближи до нея и хвана ръката й.

— Заклевам се пред Бога, мосю Поаро, не съм убил брат си!

— Зная — усмихна се Поаро и отново огледа присъстващите в стаята. — Чуйте ме, приятели. В състояние на хипноза лейди Астуел спомена, че в онази нощ е видяла издутина на завесата.

Очите на всички се впериха в прозореца.

— Искате да кажете, че крадец се е скрил тук! — възкликна Виктор Астуел. — Какво чудесно разрешение на случая!

— Но не е бил зад тази завеса — охлади ентусиазма му Поаро. Обърна се и им посочи завесата, която закриваше входа към витата стълба. — Сър Рубън е използвал спалнята в нощта преди убийството. Закусил е в леглото и е повикал господин Трефусис, за да му даде някои нареждания. Не зная какво е оставил в спалнята господин Трефусис, но съм убеден, че е оставил нещо. Когато е пожелал лека нощ на сър Рубън и лейди Астуел, той си е спомнил за това и е изтичал горе, за да си го вземе. Не мисля, че някой от двамата го е забелязал, защото вече са били започнали кавгата си. Скандалът е бил в разгара, когато той отново е слязъл долу. Нещата, които са си говорили, са били толкова лични, че той се е почувствал в много неудобно положение. Станало му е ясно, че са мислели, че си е излязъл. От страх да не предизвика гнева на сър Рубън, той решил да остане там, където е, и да се измъкне по-късно. Скрил се е зад завесата, а лейди Астуел, напускайки стаята, подсъзнателно забелязва издутината на завесата. Когато тя излиза, Трефусис се опитва да се прокрадне незабелязано, но сър Рубън внезапно обърнал глава и го видял. Той бил в отвратително настроение и се нахвърлил яростно върху секретаря си. Обвинил го, че нарочно е подслушвал. Дами и господа, аз изучавам човешката психика. В този случай през цялото време не търсех мъж или жена с избухлив нрав, нито пък злонамерен човек. Куче, което лае, не хапе. Не, търсех човек с благ нрав, който е търпелив и уравновесен, който девет години е бил в ролята на онеправдания. Голямо натоварване е да понасяш това положение цели девет години. Негодувание, което бавно се е натрупвало. Цели девет години сър Рубън се е подигравал и е тероризирал своя секретар. И цели девет години този човек безмълвно го е понасял. Но идва денят, в който чашата на търпението прелива. Нещо се скъсва. Така се е случило онази нощ. Сър Рубън отново е седнал зад бюрото си, но секретарят, вместо да се обърне и кротко и послушно да тръгне към вратата, грабва тежкия дървен кривак и удря мъжа, който го е тероризирал толкова често. — Поаро се обърна към Трефусис, който сякаш се бе вкаменил, втренчен в него. — Алибито ви беше съвсем простичко. Господин Астуел е смятал, че сте в стаята си, но никой не ви е видял да се прибирате. Тъкмо сте се опитвали да се измъкнете от високата стая, след като сте ударили сър Рубън, когато сте чули някакъв шум и бързо отново сте се скрили зад завесата. Били сте там, когато Чарлс Левърсън е нахълтал в стаята, били сте там и когато Лили Маргрейв е влязла. Измъкнали сте се едва когато цялата къща е утихнала. Отричате ли го?