Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Синтия ми върна изрезката.
— Какви ги говориш, по дяволите?
— Не знам.
— Всеки път, когато преравям кутиите, се надявам, че ще открия нещо, което не съм забелязала. Отчайващо е. Искаш да намериш отговор, но той не е тук. И въпреки това продължавам да мисля, че ще намеря някаква улика, като парче от картинен ребус, което ти помага да наредиш останалите.
— Знам, знам.
— Как се казва убитата жена?
— Кони Гормли, на двайсет и седем години.
— Не съм чувала името. Нищо не ми говори. Ами ако това е важната улика?
— Мислиш ли?
Тя бавно поклати глава.
— Не.
Аз бях на същото мнение.
Този факт обаче не ми попречи да се кача горе с изрезката, да седна пред компютъра и да потърся информация за произшествието преди двайсет и шест години, довело до смъртта на Кони Гормли.
Не намерих нищо.
Потърсих името Гормли в онази част на Кънектикът в списъците с телефонни номера в интернет, записах ги, спрях, когато станаха шест, и тъкмо се канех да им се обадя, когато Синтия подаде глава в стаята.
— Какво правиш?
Обясних й.
Не знаех дали очаквам да възрази или да ме насърчи да се хвана за някоя сламка, колкото и да е тънка, но тя не коментира.
— Ще отида да полегна малко.
От другия край на линията отговориха. Представих се като Терънс Арчър от Милфорд и добавих, че вероятно съм сбъркал номера, но търся някой, който знае нещо за смъртта на Кони Гормли.
— Съжалявам, не съм чувал за нея — отговори човекът с първия номер.
— Кой? — Попита старицата от втория. — Не познавам Кони Гормли, но имам племенница на име Констънс Гормли. Тя е агент на недвижими имоти в Стратфорд. Страхотна е и ако си търсите къща, може да ви намери нещо хубаво. Ще ви кажа телефонния й номер, ако почакате една секунда.
Не исках да бъда груб, но изчаках пет минути и затворих.
— Господи. Кони? — възкликна третият човек, с когото се свързах. — Това беше много отдавна.
Оказа се, че съм попаднал на Хауард Гормли, шейсет и пет годишният й брат.
— Защо се интересувате от случая след толкова много време?
— Откровено казано, не знам как да ви го обясня, господин Гормли. Семейството на съпругата ми е имало неприятности няколко месеца след злополуката със сестра ви. Опитваме се да разберем какво се е случило и сред спомените намерихме репортаж от вестник за Кони.
— Странно, нали?
— Да. Ако нямате нищо против да отговорите на няколко въпроса, нещата може да се изяснят. Или поне ще мога да елиминирам всякаква връзка между трагедиите на вашето и нашето семейство.
— Предполагам.
— Разбраха ли кой е блъснал сестра ви? Нямам информация по този въпрос. Предявиха ли обвинение към някого?
— Не. Ченгетата не откриха нищо, не арестуваха никого и след известно време сигурно са се отказали да издирват виновника.
— Съжалявам.
— Да. Това уби родителите ни. Скръбта ги съсипа. Майка ни почина две години по-късно, а баща ни година след нея. И двамата умряха от рак, но ако питате мен, тъгата отне живота им.
— Полицията разполагаше ли с някакви улики? Разбраха ли кой е бил шофьорът?
— От коя дата е репортажът, който сте намерили?
Статията беше до компютъра и му прочетох датата.
— Писана е доста по-рано, преди да открият, че всичко е нагласено.
— Нагласено?
— Отначало решиха, че някой пиян или лош шофьор я е блъснал, но на аутопсията забелязаха нещо странно.
— Какво?
— Не съм експерт, правя покриви, но ни казаха, че ударът с колата е станал, след като сестра ми вече е била мъртва.
— Чакайте малко. Кони е била мъртва, когато колата я е блъснала?
— Така казаха. И…
— Господин Гормли?
— Трудно ми е да говоря за това, въпреки че мина много време. Не искам да приказвам неща, които биха се отразили лошо на Кони, ако разбирате за какво намеквам.
— Разбирам.
— Полицаите казаха, че може би е била с някого малко преди да я оставят в канавката.
— Имате предвид, че…
— Не твърдят, че е била изнасилена, макар че според мен е било точно така. Но сестра ми излизаше с разни мъже и онази нощ вероятно се е срещнала с някого. Винаги съм се питал кой е бил той и кой е направил така, че да изглежда, сякаш е блъсната от кола и захвърлена в канавката.