Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Изскочи от гората като снаряд. Точно пред него се простираше плажът, а отгоре беше зависнал един граждански хеликоптер „Джет Рейнджър“. Струята от витлата безмилостно блъскаше вълните, докато машината бавно се спускаше. Макс видя силуетите на неколцина мъже на задните седалки.
Разстоянието беше твърде голямо за глок, но въпреки всичко той вдигна пистолетите. Целеше се встрани от кабината на хеликоптера, вляво и вдясно от нея, така че експлозиите на изстрелите да се слеят в постоянен рев. В течение на няколко секунди издигна бариера от трийсет оловни куршума.
Нямаше представа колко са попаднали в хеликоптера, но беше сигурен, че е имало такива. Задната врата рязко се отвори и единият от аржентинците се приготви да скочи на пясъка. Пилотът реагира, като даде газ и наклони джойстика, за да се отдалечи от мястото.
Макс пусна на земята единия пистолет и с палеца на дясната си ръка освободи пълнителя на другия. Мъжът на хеликоптерната врата се плъзна напред, опитвайки се да компенсира наклона на завиващата машина. След най-бързото презареждане от Виетнам насам Макс вече имаше нов пълнител в глока. Затворната рама се плъзна, преди аржентинецът да успее да скочи.
Макс откри бърз огън, а ушите му звънтяха от несекващия трясък. Мъжът на вратата изведнъж залитна и падна напред. Не направи опит да се извърти, преди да падне в прибоя.
Макс можеше да си представи какво се случва в кабината на хеликоптера. Аржентинският майор крещеше на пилота да завие обратно към острова, като най-вероятно го заплашваше с оръжие, а той, от своя страна, искаше да се отдалечи колкото може по-бързо от лудия, който гърмеше по тях.
Макс презареди двете оръжия и зачака да види кой ще спечели битката. След няколко секунди стана ясно, че хеликоптерът се отдалечава и няма да се върне. Летеше право на запад, за да бъде колкото може по-малка мишена. Накрая се превърна в малка бяла точка на фона на сивото небе.
Единственият въпрос, който сега се въртеше из главата на Макс, беше дали аржентинците ще пощадят пилота. Вече бяха доказали, че са безскрупулни, и той се съмняваше, че ще оставят жив свидетел.
Гърдите му още се повдигаха тежко и сърцето му блъскаше, когато тръгна към брега. Аржентинецът, който беше паднал от хеликоптера, лежеше по лице на четири-пет метра от сушата. Макс държеше пистолета насочен към него, когато навлезе в студената вода. Сграбчи го за косата и повдигна главата му. Очите бяха отворени и втренчени. Макс обърна трупа. Беше го улучил право в сърцето. Ако се беше целил там, това щеше да е превъзходен изстрел, но сега си беше чист късмет.
В джобовете на мъжа нямаше лична карта, само малко дребни, наквасена кутия цигари и еднократна запалка. Макс освободи трупа от парите и го повлече към сушата. Когато стигна до плиткото, започна да пълни джобовете му с камъни. Отне му известно време, но накрая тялото натежа и потъна. Той го завлече обратно в дълбокото и го пусна. Заради камъните в джобовете и настъпващия прилив никой вече нямаше да види трупа. Макс вдигна пистолета, който беше пуснал на брега, и тръгна да се връща.
Искаше да се затича, но тялото му не го слушаше. Бяха му нужни само седем минути, за да стигне на брега, но за връщането отидоха повече от петнайсет.
Очакваше да види Хуан, но от него нямаше и следа. С удивление установи, че лебедката не беше навила въжето. Погледна пулта за управление и разбра, че по грешка е дръпнал лостчето за освобождаване. Хвърли поглед към предната броня и видя, че барабанът на лебедката е напълно празен.
Отпусна се на задната седалка на джипа и постави слушалките с микрофона на ушите си. Намръщи се, когато видя, че камерата на Хуановия шлем излъчва само снежинки.
— Хуан, чуваш ли ме, край?
Трябваше да чува дишането му във водолазния шлем, но имаше само тишина.
— Хенли вика Кабрило, чуваш ли?
Опита още три пъти, а тревогата му нарастваше.
Реши да не пуска лебедката да навива въжето, вместо това скочи от колата и започна да прибира на ръка фиброоптичния кабел. Само след няколко секунди разбра, че той вече не е закачен за шлема. Тънкото влакно се трупаше свободно в краката му.
Когато краят му най-сетне се появи от водата, Макс го вдигна, за да го огледа. Не приличаше на чисто отрязан. Пластмасовото покритие на тънкия кабел беше накъсано, сякаш се беше търкало между две твърди повърхности. Беше видял видеото с очите си. В шахтата със съкровището нямаше нищо, което би могло да причини подобна повреда. Пусна лебедката и зачака нервно, докато стоманеното въже бавно излизаше от дълбините. Подобно на фиброоптичния кабел, и то имаше вид на скъсано.