Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Вратата в дъното на коридора се отвори и Ерик подскочи, за да види кой е там — отчасти се надяваше, отчасти се страхуваше, че може би е Лендер. Бяха пазачите с вечерното ядене. Имаше повече хляб и сирене, а и говеждо задушено и по чаша вино за всеки затворник.
Ерик усети, че е гладен, въпреки тревогите, но Ру просто не забеляза храната, сви се и заспа. Повечето ядяха в мълчание — освен исаланеца, който дойде и седна до Ерик.
— Мислиш, че ще те освободят ли? — попита той.
— Не. Мисля, че трябваше да останем там. — Ерик спря да дъвче. — Трябваше да видят кръвта, която шуртеше от рамото ми, прободено от сабята на Стефан. А сега сигурно ще ни осъдят на обесване или ще изкараме живота си с тебе в трудовите лагери.
— Не мисля — каза исаланецът.
— Защо?
— Заради жената. Не знам защо, но чувствам, че беше важно — това, което тя четеше в мислите ни, когато бяхме изправени пред принца.
— Ако може да чете мислите, както твърдиш, тогава сигурно щеше да види, че казваме истината.
— Не, става дума за нещо друго.
— Какво?
— Не съм сигурен. Може би преценява що за хора сме.
Ерик свърши с яденето и тъй като Ру не възрази, изпи и неговото вино. Вечерта напредваше. Вратата се отвори отново.
Ерик се извърна и се изненада — влизаше Манфред фон Даркмоор, придружен от двама стражи, носещи ливреите на Даркмоор, и двама други, облечени в униформите на гвардията на принца. Манфред кимна на Ерик да отидат в един ъгъл, където можеха да говорят насаме.
Ерик бавно се изправи, стражите се отдръпнаха и двамата братя застанаха в ъгъла един срещу друг. Ерик мълчеше — чакаше Манфред да започне да говори.
След като го погледа малко, Манфред каза:
— Сигурно се чудиш защо съм тук.
— Мисля, че е очевидно — каза Ерик.
— Не съм съвсем сигурен защо съм тук, ако ще си говорим истината. Може би защото загубих един брат и съм на път да загубя и друг, когото не познавам.
— Може би няма да бъда затрит, братко — сухо каза Ерик. — Принцът разглежда свидетелските показания, а също така имам много добър адвокат, който говори в моя защита.
— Чух това. — Манфред огледа Ерик. — Знаеш добре, че много приличаш на татко. Но подозирам, че имаш желязната воля на майка си.
— Защо казваш това?
— Ти никога не си познавал баща ни. Той беше в много отношения слаб човек — каза Манфред. — Разбира се, аз го обичах, но ми бе трудно да се възхищавам от него. Избягваше битките, особено с майка, и мразеше да се появява на обществени места. — И с иронична усмивка добави: — От друга страна, открих, че на мен много ми се нравят тези работи. — Той махна въображаема власинка от ръкава си и продължи: — Не знам дали трябва да те мразя за това, че уби Стефан, или да ти благодаря, че ме направи барон. Но във всеки случай в момента майка се готви да говори с принца, за да ти осигури бесилото.
— Защо ме мрази толкова? — каза Ерик.
— Всъщност не мисля, че те мрази — отговори Манфред. — По-скоро се плаши от теб. Тя мразеше баща ни.
— Защо? — Ерик го погледна учудено.
— Баща ни обичаше жените и майка винаги помнеше, че е бил насилен да се ожени за нея. По-късно осъзнах, че след раждането ми са били мъж и жена само на книга. Майка винаги се стараеше слугите, работещи в нашия замък, да са мъже или грозни жени, защото татко хвърляше око на всяко хубаво момиче. Въпреки предпазните мерки на майка, татко откриваше всяка хубавица на един ден езда от замъка. В това отношение Стефан много му приличаше. Той наистина си мислеше, че ще те засегне лошо, ако грабне момичето ти и… разбираш ме.
— Розалин не е мое момиче — каза Ерик. — По-скоро ми е като сестра.
— Още по-добре — каза Манфред. — Ако знаеше това, щеше да изпадне във възторг. Щеше да му бъде още по-хубаво, ако би могъл да отвлече майка ти, а ти да гледаш. — Той понижи глас. — Стефан бе зло копеле, Ерик, една целеустремена свиня, която се възторгваше, когато причинява болка. Знам го, защото ме тормозеше още от съвсем малък. Едва когато пораснах и можех да се защитавам, ме остави на мира. — Той мина почти на шепот. — Когато го видях мъртъв, бях достатъчно разгневен, за да те убия на минутата. Но след като първият ми гняв премина, разбрах, че се чувствам облекчен. Ти направи услуга на света, като го уби, но се страхувам, че това едва ли ще ти помогне. Майка настоява да те види обесен. Мисля, че съм тук, за да ти кажа, че поне един от братята ти не те мрази.
— Братя ли?
— Ти не си единственото копеле на баща ни, Ерик. Имаш още доста братя и сестри. Но ти си най-големият и майка ти направи всичко възможно светът да разбере това. Мисля, че това е истинската причина да бъдеш обесен утре.