Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Николас погледна жената. Тя вдигна очи към Том за момент, после бързо поклати глава.

— Какво е искането на държавата? — попита Николас.

— Томас Рийд е изпечен престъпник — каза сър Джеймс. — Сам нееднократно е признавал, че е член на Гилдията на крадците.

— Не, милорд! — викна Томас. — Просто се хвалех, за да спечеля уважението на пазачите.

— Държавата иска смърт — каза Джеймс, без да му обръща внимание.

— Имате я.

И с тези кратки думи Том Неуловимия бе осъден на следващата сутрин да умре.

Ерик погледна Ру и се зачуди дали ужасът, който вижда в очите му, е същият като в неговите собствени.

Един по един всички се изправяха пред лицето на правосъдието и Ерик забеляза, че при всеки случай принцът гледа към жената. Всеки път тя клатеше отрицателно глава, с едно изключение, когато разпитваха Биго — тогава кимна утвърдително. Но изглежда, това нямаше значение, защото изпратиха и него на ешафода заедно с другите.

Когато останаха по-малко от половината, писарят извика:

— Шо Пи!

Исаланецът застана пред Николас и Джеймс каза:

— Шо Пи, гражданин на Кеш, ваше височество. Арестуван за спречкване и побой. Убил е един пазач.

— Как ще се защитиш? — попита принцът.

— Да се защитя? — усмихна се обвиняемият. — Не смятам да се защитавам, ваше височество. Фактите са такива, каквито ги съобщиха.

— Приемам това за признание за виновност — каза Николас. — Имаш ли да кажеш нещо друго преди присъдата?

Усмивката на исаланеца стана по-широка и той каза:

— Само това, че фактите и истината са непроменливи неща. Аз съм беден човек, бивш монах от ордена на Дала. Бях изпратен да търся своя учител.

— Своя учител ли? — попита Николас, очевидно заинтересуван от историята, определено нещо по-различно от вятърничавите обяснения, на които днес се бе наслушал. — Кой е той?

— Това не зная. Бях небрежен послушник и не се упражнявах усилено, с изключение на уроците по бойно изкуство. Признавам, че нямах съответните качества и абатът ме изгони. Каза ми, че трябва да търся учителя си извън ордена и да го търся в града, където всеки ден стават сбивания. — Човекът повдигна рамене. — Често пъти в шегата се крие истината и аз медитирах дни наред върху това, което ми каза абатът. Тласкан отчасти от глада, реших да потърся учителя си във вашия град, макар че беше далеч от моя край. Пътувах и работех и накрая преди седмица се добрах до Крондор.

— И оттогава е бил арестуван три пъти — вметна сър Джеймс.

— За нещастие и това е вярно — повдигна рамене Шо Пи. — Имам много недостатъци и нравът ми е един от тях. Мамеха ме на карти и когато възразих, започна бой, и точно когато твърдях, че съм невинен, пред градската ви стража, бях нападнат. Трябваше да се защитавам.

— По време на сбиването е убил един стражник — каза херцогът.

— Истина ли е това? — попита принцът.

— За съжаление. Но както вече обясних, нямах желание да го убия, а само да го обезоръжа. Тъкмо му отнех сабята, когато той неочаквано се изви, хвърли се към своя другар, който пък го блъсна обратно и той се наниза на сабята, която държах. — Говореше, като че ли чете урок — без никакви емоции, без да моли за живота си.