Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру очевидно се притесни от тези думи. Принц Николас въздъхна.
— Всичко е много завързано. Лорд Джеймс, имате ли предложение?
Джеймс още се ровеше в документите, дадени му от Лендер.
— Ваше височество, мога ли да предложа да разгледате този случай след кратко съвещание? След вечеря вече ще имам становище по въпроса.
— Добре — каза Николас. — Съдът се оттегля.
— Какво стана? — попита Ерик Лендер.
— Ще разглеждат случая. — Лендер не изглеждаше обнадежден. — Ще разберете след вечеря.
И докато гледаше как принцът става от трона и напуска залата, за да влезе в частните си покои, добави:
— Във всеки случай въпросът ще бъде решен до сутринта.
Пазачите ги наредиха зад Шо Пи и Ру попита:
— Какво мислите, че ще се стане?
— Ако не бяхте побягнали и бяхте разказали историята веднага, мисля, че Николас би бил склонен да ви повярва, но вие сте се укрили и това говори срещу вас. — Лендер помълча, докато пазачите ги прикачваха към общата верига, после добави: — Нещата може да се развият зле и това означава бесилото, но има и по-добри варианти — трийсет години в трудовите лагери например. Най-доброто, което мога да си представя, е служба в кралската флота за десет години.
Пазачите им наредиха да тръгват и изведнъж Шо Пи се обърна към Ерик и каза:
— А може да се случи и нещо неочаквано. — И се засмя загадъчно.
Затворниците бавно се помъкнаха към килията на смъртниците.
Осъдените да умрат се мятаха между тъпото отчаяние и безсилния гняв. Том Неуловимия беше скован от страх; кръстосваше килията и измисляше план след план как да победи пазачите и да избяга. Беше убеден, че Шегаджиите само чакат някакъв знак за бунт, за да предприемат нападение срещу двореца и да освободят окованите си братя.
След около час Биго се надигна и му подвикна:
— Почини си, момче. Трябва да си свеж като те бесят.
Том Неуловимия се облещи, с див писък се хвърли върху приятеля си и го сграбчи за гърлото. Биго хвана здраво китките му и свали ръцете му от гърлото си, после внезапно го удари с глава. Том подбели очи и рухна в безсъзнание.
Биго премести отпуснатото му тяло в един от ъглите и каза:
— Така нещата ще се успокоят поне за известно време.
— Това ли искаш? — попита друг глас. — Спокойствие? Хубаво, утре сутринта ще имаш цялото спокойствие, от което се нуждаеш, Биго. Може би Том е прав и трябва да нападнем тъмничарите.
— С какво? — засмя се Биго. — С дървените купи ли?
— Не те ли е страх от смъртта? — попита мъжът.
— Всички умират. — Биго се почеса по брадичката. — Това е, момче. Въпросът е само кога. Щом си поел по този път, ти си се обрекъл на примката, искаш или не. — Той въздъхна и като че ли се замисли. — Не е редно да убиваме пазачите, защото си вършат работата. Така или иначе ще умрем, защо да причиняваме нови нещастия? Някои от тях имат жени и деца.
Той се облегна на стената и продължи:
— Бесенето не е съвсем лоша работа. Или вратът ти се счупва — той щракна с пръсти — и си заминал, или въжето те задушава. Задушаването, мисля, също не е толкова страшно. Веднъж в една борба ме задушиха. Главата ти се замайва, всичко изчезва от погледа ти и после тази ярка светлина… Всичко ще свърши бързо, момче.
— Млъквай, Биго — каза друг мъж. — Ние не ходим по храмове като теб.
— Именно това задушаване ме направи религиозен, Аароне. Защото ако Слабия Джек не беше стоварил един стол върху главата на Лукавия, щях да си умра на място. Тогава реших, че вече е време да оправя отношенията си с боговете. Отидох в един храм на Лимс-Крагма, говорих с жреца, изповядах се и оттогава не изпускам свещен празник, освен когато съм болен и не мога да ходя. — Той скръсти ръце пред гърдите си. — Утре, когато застана в залата на Богинята на смъртта, тя ще ми каже: „Биго, ти си лъжец, крадец и убиец, и може да не си го искал, но в крайна сметка си едно смрадливо копеле.“ Аз ще й се усмихна и ще й отвърна: „Права сте, ваша божественост.“ И това ще бъде в моя полза.
На Ерик му бе трудно да открие нещо забавно в тези думи, а Ру беше готов да заплаче при мисълта, че и те ще се присъединят към осъдените на смърт. Само тримата — Шо Пи, Ерик и Ру не бяха белязани със знака на смъртта. Шо Пи щеше да бъде изпратен да се труди в строго охраняван лагер, след като видеше обесването на останалите, което трябваше да му служи за урок. Той въобще не изглеждаше разгневен пред възможността да изкара следващите трийсет години в къртене на камъни в кралските кариери или в изкопни работи на пристанището. Носеха се слухове, че някои млади мъже издържали по трийсет години, така че бе възможно и той да излезе жив някой ден. Прегърбен, вече на петдесет — но все някак си можеше успее да уреди живота си. За повечето затворници обаче това просто би било отлагане на смъртта.