Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Сър! За вас, крастави жаби, съм повече от сър! Аз съм повече от вашите майки, съпруги, бащи или братя! Аз съм вашият бог! Само ако щракна с пръсти, наистина ще умрете. Така. Когато задам въпрос, ще ми отговаряте „Да, сержант дьо Лунвил!“ Ясно ли е?
— Да, сержант дьо Лунвил! — изкрещяха мъжете, макар че гърлата им още дращеха от мнимата екзекуция.
— Сега натоварете на каруцата тия трупове, свине — изкомандва дьо Лунвил. — Всеки да вземе по един.
Биго направи крачка напред, взе тялото на Том Неуловимия и като го понесе, както човек носи малко дете, го натовари в каруцата. Двамата гробари в нея набутаха трупа по-навътре, за да направят място за другите мъртъвци.
Ерик вдигна един труп — не бе сигурен как се бе казвал човекът — и го понесе към каруцата; сложи го така, че гробарите да могат да го поемат. Погледна лицето на мъртвия и не можа да го познае. Знаеше, че е един от шестимата обесени, с които бе прекарал два дни в килията, но не можеше да си спомни името му.
Ру погледна трупа в краката си, после се опита да го вдигне. По лицето му отново потекоха сълзи от отчаяното усилие. Ерик пристъпи, за да му помогне.
— Спри, фон Даркмоор — изкомандва дьо Лунвил.
— Той не може да се справи — каза Ерик. Гласът му все още бе прегракнал и вратът му, ожулен от грубото въже, пареше. Очите на дьо Лунвил се присвиха заплашително и Ерик бързо добави: — Сержант дьо Лунвил!
— Ще се справи — каза сержантът. — А ако не се справи, ще е първият, когото ще пратя обратно на бесилката. — И посочи към дървените стъпала с камата си.
Ерик наблюдаваше как Ру се мъчи да завлече тялото до каруцата. Приятелят му никога не беше бил силно момче и дори да бе имал някаква жизненост, тя бе отлетяла през последните дни.
Най-накрая, като пъшкаше, сякаш носеше пет-шест ризници по планински път, Ру домъкна тялото до каруцата. И падна.
Дьо Лунвил се наведе над него и изкрещя:
— Какво? Да не очакваш тези почтени работници да скочат от каруцата и да свършат работата вместо теб? — Ру го погледна. Сигурно се молеше да умре.
Дьо Лунвил го сграбчи за косата, изправи го и опря камата си до гърлото му.
— Няма да умреш, прасе такова — изръмжа той, като че ли четеше мислите на младежа. — Ти си мой и ще умреш, когато аз ти кажа, че трябва. Не и преди това. Ако умреш преди това, казвам ти, че ще те настигна в залата на Богинята на смъртта, ще те върна към живота и ще те убия отново. Ще ти разпоря корема и ще ти изям черния дроб за вечеря, ако не правиш каквото ти казвам. Натовари мъртвеца в каруцата!
Ру залитна, после се наведе, хвана умрелия под мишниците и се напъна.
— Не ми харесваш, момче! — кресна отново дьо Лунвил. — Ако не можеш да го натовариш, докато преброя до десет, боклук такъв, ще ти изтръгна сърцето! Едно!
Ру се напъна. Лицето му издаваше обзелата го паника.
— Две! — Ру успя да повдигне тялото. — Три!
Ру надигна умрелия и с колене някак си успя да го закрепи на ръба на каруцата.
— Четири! — Ру пое дъх, напрегна се отново и избута трупа до половината в колата. — Пет! — Ру бързо се наведе, хвана трупа за краката и без да обръща внимание на изливащата се урина и изпражнения, го надигна с последните остатъци от силите си. После се сгърчи на земята.
— Шест! — изрева дьо Лунвил.
Краката на мъртвеца висяха от колата. Ру се изправи и докато дьо Лунвил извика „Седем!“, успя да ги набута навътре преди дьо Лунвил да е стигнал до осем.
После падна безсилно на земята.
Ерик пристъпи крачка напред. Дьо Лунвил се обърна, направи една-единствена крачка и стовари юмрука си в лицето му, като го повали на колене. После приклекна, погледна замаяния младеж в очите и изръмжа:
— Ще се научиш, кучи сине, че независимо от това, което се случва на приятелите ти, ще правиш само това, което ти нареждам аз, и нищо друго. Ако не го проумееш, враните ще те кълват още преди залез-слънце.
После се изправи и изрева:
— Отведете ги в килията!
Мъжете се повлякоха напред, без да са сигурни какво точно се е случило. Ушите на Ерик звъняха от удара, но той все пак рискува да погледне Ру и видя, че двама пазачи го вдигат и го носят след тях.
В пълно мълчание стигнаха до килията на смъртниците и влязоха вътре. Пазачите безцеремонно хвърлиха Ру на пода и вратата се затръшна.
Шо Пи отиде, погледна Ру и каза:
— Ще се оправи. Припадъкът му се дължи най-вече на преживяното и страха.
После се обърна към Ерик и се усмихна, но в погледа му се криеше нещо опасно.
— Нали ти казах, че може би ще стане нещо друго?
— Но какво точно? — попита Биго. — Какви бяха тия номера?
Кешиецът седна на пода, като кръстоса крака.
— Това беше нещо, на което му викат нагледен урок. Този човек — дьо Лунвил, който, предполагам, работи за принца, иска да разберете нещо веднъж завинаги и да не се съмнявате в него, независимо какво е то.