Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Принцът погледна жената. Тя леко кимна.
— Какво е искането на държавното обвинение?
— Държавата иска трийсет години работа в затворнически лагер.
— Така да бъде — каза Николас.
По непонятни за Ерик причини Шо Пи изглеждаше развеселен, докато пазачите го водеха при вече осъдените.
Още двама души бяха осъдени на смърт; после, когато Ерик и Ру останаха последни, бяха извикани и техните имена. Себастиан Лендер пристъпи напред, застана до Ерик и сър Джеймс каза:
— Ваше височество, тук имаме специален случай. Ерик фон Даркмоор и Рупърт Ейвъри са обвинени в убийството на Стефан, барон фон Даркмоор.
— Как ще се защитите? — попита Николас.
Преди някой от младежите да се обади, Лендер каза:
— Ако обичате, ваше височество, бих помолил да се запише, че двамата младежи, застанали пред вас, твърдят, че са невинни.
Николас се усмихна.
— Така ли, Лендер? В миналото много често дразнехте баща ми. Сега разбирам защо. Добре. — Той погледна Ерик и Ру и попита: — Имате ли да кажете нещо?
И отново преди младежите да могат да отговорят, Лендер каза:
— Тук имам, ваше височество, документи, скрепени с клетвени декларации пред управителя на кралския двор и двама жреци от местни храмове, съдържащи показания за тези млади хора. — Той отвори кожената си чанта и извади внушителен сноп документи. — Разполагаме не само с клетвеното свидетелство на някоя си Розалин, дъщеря на Мило, собственик на хана „Червената патица“, но също така имаме и показанията на няколко от войниците, които са били свидетели на случилото се, довело до въпросния конфликт, както и от барон Манфред фон Даркмоор за това какво е мислил брат му Стефан преди злощастния случай. — Той ги подаде на сър Джеймс, който изглеждаше раздразнен от необходимостта да прегледа толкова много документи за толкова малко време.
— Докато херцогът на Крондор прегледа тези документи, майстор Лендер, бих искал да чуя от устата на младите хора какво точно се е случило.
Ерик погледна Ру и му кимна да започне пръв.
— Всичко започна при фонтана, ваше височество, този пред Дома на винарите и фермерите в Рейвънсбърг, където бях с неколцина приятели и си говорехме. И значи дойде Розалин и попита къде е Ерик. Докато разговарях с нея, Стефан и Манфред, синовете на барона, дойдоха, присъединиха се към групата и заговориха Розалин. Манфред се опитваше да каже на Стефан, че трябвало да се върнат при баща им, който по това време умираше, но той продължи да говори за „момичето на Ерик“, и колко била сладка, за да си пилее времето с едно копеле ковач и такива неща.
Николас се бе отпуснал удобно и като че ли се интересуваше от историята, която Ру възстановяваше по памет до момента, когато разказът стигна до това как Ерик се спуснал след Стефан и как протекла последвалата битка. Когато Ру свърши, Николас накара Ерик да разкаже своята версия на случилото се. Ерик заразказва спокойно и без опити да избегне отговорността за това, че е отнел живота на своя природен брат.
Когато и той завърши разказа си, Николас попита:
— Защо побягнахте?
— Не зная — повдигна рамене Ерик. — Изглежда, че… — Той сведе поглед за момент, после вдигна очи и погледна открито Николас. — Изглежда, че вече е невъзможно да върна събитията назад — убих тази свиня и очевидно не мога да не бъда обесен за това.
— Толкова много ли го мразеше?
— Повече, отколкото си мислех, ваше височество — отвърна Ерик и като кимна към приятеля си, продължи: — Ру забеляза това много преди да се случи. Веднъж ми каза, че може би някой ден ще убия Стефан. Ние с него се бяхме срещали само три пъти преди тази нощ и при всичките срещи той ме обвиняваше, че създавам проблеми, наричаше ме с обидни имена, ругаеше майка ми и твърдеше, че съм искал наследството му.
— Имаше ли истина във всичко това?
— Не мисля — повдигна рамене Ерик. — Никога не съм мислил много върху въпроса да стана благородник и да имам власт. Аз съм си ковач и съм най-добрият лечител на коне в Даркмоор — питайте Оуен Грейлок, мечемайстора на барона, ако не вярвате. Винаги съм искал само значка на гилдията и собствена ковачница, нищо повече. А майка ми искаше да имам неопетнено име. Нейната пристрастност очевидно е наплашила Стефан. Но дори и да е мечтала, че някой ден може да стана благородник, това никога не е било и мое желание. Вече притежавах името. — Гласът му спадна и тонът му стана почти предизвикателен. — Това бе единственото, което баща ми позволи. Той никога не е отричал на обществено място правото ми на името фон Даркмоор и аз ще го нося до гроб.