Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
И без да каже и дума повече, херцогът на Крондор се обърна и излезе. Пазачът заключи вратата зад него.
Мъжете останаха за момент смълчани, после Том Неуловимия каза:
— Нещо в тая вещица ме накара да потръпна.
— Имах чувството, сякаш майка ме е хванала да ям от сладките за гости — каза друг.
— И защо беше всичко това? — попита Ру.
— Колкото знаеш ти, толкова и аз — отвърна Ерик.
— Тя чете в умовете ни — каза новият затворник.
— Какво? — попитаха няколко души. — Може да се вмъква в мозъците ни, така ли?
— Тя търси някакъв мъж — каза новодошлият, без да отваря очи, и се усмихна. После внезапно очите му се отвориха и той огледа всички в килията. — И смятам, че го откри.
Очите му се спряха върху Ерик и той повтори:
— Да, смятам, че го откри.
Обядът беше прост, но хранителен. Пазачите донесоха панер с хляб, пита твърдо сирене и задушени зеленчуци. Не бяха разрешени никакви ножове, вилици или други възможни оръжия, сипваха им в очукани копанки. Ерик внезапно почувства, че е гладен, разбута останалите и пазачите му подадоха храната.
— Не се блъскайте де! — викна един пазач. — Има достатъчно за всички, макар че как ще ви се яде, когато утре сутринта ще увиснете на бесилото? Е, не го разбирам това.
Ерик налапа залък хляб и парче сирене и се върна при Ру, който седеше унило.
— Няма ли да хапнеш?
— Ако пазачът не лъже — отвърна Ру, — ще има достатъчно. — Той бавно стана, взе си храната последен и се върна при Ерик.
— А бе храната тук наистина си я бива — каза един от затворниците.
Скоро след яденето пазачите дойдоха да заведат затворниците пред съда. Кракът на всеки мъж бе окован с верига, а ръцете — с белезници, и всички вериги бяха грижливи проверени. Новият затворник стоеше мълчаливо, докато му слагаха ярема.
— Няма да ви създавам затруднения — каза той. После със загадъчна усмивка добави: — Искам да видя какво ще стане.
Началникът на пазачите като че ли се замисли по въпроса, но човекът спокойно излезе от килията и застана зад другия, когото бяха извели преди него. Сержантът кимна в знак, че всичко е наред, и затворниците се подредиха в редица.
— Добре, ако някой мръдне встрани, стреляме и това ще сложи край на мъките ви. Така че ако предпочитате стрела от арбалет пред въжето, сега имате тази възможност. Но трябва да ви предупредя — ако стрелата не ви убие веднага, краят е доста мъчителен. Виждал съм мъж с разкъсани бели дробове — наистина беше страшна гледка. Хайде тръгвайте!
Мръсни, бедни и нещастни затворниците бяха изправени пред лицето на втория по могъщество човек в кралството, принц Николас, брат на краля Боррик и първи наследник на короната. Той беше на четиридесет и няколко години, но в косата му нямаше нито един бял косъм. Очите му бяха тъмнокафяви, с дълбоки сенки под тях — мъката по баща му бе оставила следите си.
Принцът бе облечен в траурно черно и единственият знак за властта му бе един тежък пръстен. Седеше на грамаден трон, поставен върху подиум в дъното на залата. Съседният трон, използуван от майка му, докато бе властвал принц Арута, беше празен. Вдовстващата принцеса Анита се беше оттеглила в покоите си.
Лорд Джеймс, херцогът на Крондор, беше застанал до трона, а до него стоеше загадъчната жена, за която исаланецът беше казал, че чете в мозъците на хората.
Избутаха затворниците пред принца и ги накараха да се поклонят. След това съдът бе призован да започне работа.
В залата имаше няколко наблюдатели и Ерик забеляза между тях Себастиан Лендер. Това малко го поободри.
Първият затворник, призован пред принца, се казваше Томас Рийд и за изненада на Ерик пред Николас застана човекът, когото той познаваше като Том Неуловимия.
— Какви са обвиненията, Джеймс? — Николас погледна строго Том Неуловимия.
Херцогът на Крондор кимна на един писар и той каза:
— Томас Рийд е изправен тук по обвинения в кражба и съучастие в убийството на жертвата, търговеца на подправки Джон Коруин от Крондор, покойник.
— Какво ще кажеш за свое оправдание? — попита Джеймс.
Том Неуловимия се огледа и с доверителен глас започна:
— Ваше величество…
— Височество — прекъсна го херцог Джеймс — Не, „ваше величество“, а „ваше височество“.
Като направи гримаса, като че ли този светски гаф беше най-тежкото му провинение, Том продължи:
— Ваше височество, стана по следния начин…
— Как ще се защитиш? — прекъсна го отново Джеймс.