Портата на дявола

Ситни букви и цифри, които не се четяха дори отблизо, явно отчитаха условията във всяка секция, описана от допирателните. Секциите бяха обозначени с различен цвят. Джема забеляза, че повечето са осветени в зелено. Това му хареса.

– Всички секции от примката ли имат захранване?

– Да, господин президент – отвърна надзорникът. – Активирахме ги тази сутрин. Сега оперираме само на тестови нива, но Кокрейн потвърди, че отговарят на спецификациите.

– Отлично! – похвали ги Джема. – Къде е той?

– В един от тунелите – отвърна надзорникът. – Надзирава последната фаза от изграждането.

– Покажете ми – нареди Джема.

Прекосиха климатизираната зала и стигнаха до асансьор, който едва побираше двама души. Той ги отведе надолу – под платформата и после в плексикласова тръба, подобна на използваните в увеселителните паркове и места като „Подводен свят”.

Ярки светлини блещукаха и танцуваха във водата. Навсякъде се щураха рибни пасажи, както често става близо до петролни сонди и други създадени от човека структури. Под тях по морското дъно минаваше дълга линия – от изток на запад.

Тя изглеждаше права само защото извивката ѝ бе съвсем постепенна; но ако бе възможно да се пресуши океанът, щеше лесно да се забележи от космоса, че тази линия описва съвършения овал, който видяха в контролната зала. Отсреща мъже с водолазни костюми и подводници с размерите на автомобил работеха по изграждането на последния участък.

Още по-нататък, в самия край на видимостта под водата,

Джема забеляза една подводница, легнала на дъното. Тя не беше малка като останалите, а огромна, корпусът ѝ зееше като изкормен кит. Тази гледка го вбеси.

Асансьорът доближи пясъчното дъно и после продължи под него, в тръба в мрака, поне още дванайсет метра, преди да спре. Тъмнината бе прогонена, когато вратите се отвориха към бетонна зала, осветена от флуоресцентни лампи.

Надзорникът излезе и Джема го последва. Забеляза, че залата не е квадратна, а има овална форма, подобно на арките в римските акведукти, които помагаха на тунела да издържи налягането, оказвано от скалите и водата. Забеляза и нещо друго.

– Тук е влажно – каза той, по пода имаше локвички вода и мокри петна по стените.

– Бетонът е порьозен – обясни надзирателят. – Третирахме го и го изградихме на дванайсет метра под морското дъно, но все още има течове. Ще се оправи след месец, месец и нещо.

Джема се надяваше надзирателят да е прав. Продължиха през тунела, докато не стигна до пресечна точка.

Стръмна стълба водеше надолу.

Джема слезе и се озова в друг тунел. Този беше съвършено кръгъл в пресечния участък, достатъчно широк, за да мине малка кола през него, и опасан със захранващи кабели и охлаждащи тръби, подобно на тези, които бе видял горе. Светодиоди и сияещи метални правоъгълници се нижеха от три страни, докъдето поглед стигаше.