Изгубена завинаги

тупнахме на пода. Бързо се придвижих встрани, като се

Трябваше да побързам.

опитах да увелича дистанцията помежду ни, за да мога да

Опитвах се да свърша няколко неща едновременно: да

измъкна пистолета си от кобура на глезена.

остана наведен, да избягвам куршумите, да прекося ста­

Това бе грешка.

ята, да измъкна пистолета от кобура на крака си, да убия

Бях толкова погълнат от постигането на целта си, от

копелето. Прекосявах празното пространство помежду

намерението си да убия копелето, че почти забравих за

ни. Най-добрата тактика бе да тичам на зиг-заг, ала нямах

присъствието на другите двама противници в стаята. Мъ­

време. Мантрата продължаваше да кънти в главата ми:

жът от дясно се втурна към мен с оръжие в ръка. Когато

„Спаси Териса". Трябваше да стигна до него, преди да е

той стреля, аз отскочих назад, ала уви! - закъснях.

натиснал спусъка отново.

Куршумът ме улучи.

Високо изкрещях, но не от страх или болка, а за да от­

Пареща болка. Усетих как горещият метал се вряза в

влека вниманието му, да го накарам поне за малко да се

телесата ми, спря дъха ми и ме повали по гръб на пода.

подвоуми или да се обърне с лице към мен - каквото и да

Мъжът се прицели отново, ала проехтя друг изстрел и

е, но да изпусне, дари само за миг, мишената си, която в

куршумът го удари във врата с такава сила, че за малко

случая бе Териса.

да го обезглави. Отправих поглед зад падналия труп, ала

Приближавах се към него.

вече знаех.

Часовникът тиктакаше неумолимо. От разстрела на

Уин бе пристигнал

Карън бяха изминали само секунда, най-много две. Не по­

Другият мъж, онзи, който бе от лявата ми страна, се

вече. Без да имам време да помисля, да планирам действи­

обърна, тъкмо когато Уин се извъртя и отново дръпна

ята си, почти бях стигнал до него.

спусъка. Големият куршум го удари право в лицето и

Ала щях доста да закъснея. Беше ми съвсем ясно.

главата му експлодира. Погледнах към Териса. Тя не по­

Протегнах ръце напред, сякаш да скъся разстоянието. Не

мръдваше. Мъжът от полицейската снимка - онзи, кой­

успях. Все още бях далеч.

то я застреля, - хукна да бяга към съседната стая. Чух

170

171

стрелба. Някой му изкрещя да спре и да не мърда. Не им

лепкаво ме удари в лицето. Пуснах пистолета и се стро­

обърнах внимание. Успях да допълзя до всекидневната.

полих върху неподвижното му вече тяло.

От мен бликаше кръв. Не бях съвсем сигурен, ала ми се

Мъже, много мъже, съдейки по допира, ме повдигнаха.

стори, че куршумът се е забил някъде около стомаха ми.

Сега, когато бях свършил работата си, силите и волята ми

Забих пръсти в пода и запълзях, без дори да се огледам.

за живот изчезнаха. Оставих се да ме обърнат и да ме за-

Движи се напред, казвах си аз. Хвани копелето и го убий.

копчеят с белезниците, да правят, каквото си щат, нямаше