Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Лежа по гръб.
- Никой не знае къде се намираш. Никой няма да те от
Краката ми са завързани един за друг. Колан пристяга
крие. Можем да те държим тук во веки веков. Можем да те
гърдите ми. Тялото ми е завързано към нещо кораво.
убием, когато поискаме. Можем и да те пуснем да си ходиш.
Изобщо не мога да помръдна.
Пръсти около бшдепса ми. Още пръсти около китката
Внезапно светлите точици изчезват. Струва ми се, че
ми. Безсмислено е да се дърпам. Някой ме щипва по ръката.
пищя. Може да са ме обърнали с главата надолу. Не съм
Не мога да помръдна. Не мога да ги спра. Спомням си, че
сигурен.
когато бях на шест години, татко ме заведе на карнавала
Огромна влажна длан затиска лицето ми. Сграбчва носа
на Нортфийлд Авеню. Евтини игри и атракции. Лудницата.
ми. Запушва устата ми.
Така се казваше една от тях. Огледала, клоуни с огром
Не мога да дишам. Мъча се да се отърва. Ръцете ми са
ни глави и ужасен смях. Влязох сам. Та нали бях голямо
завързани. Краката ми са пристегнати.
момче? Изгубих се, заоглеждах се, ала не успях да открия
Не мога да шавна. Някой е уловил главата ми. Не мога
изхода. Един от клоуните ми скочи. Разревах се. Извъртях
да се извърна. Ръката силно притиска лицето ми. Нямам
се на другата страна. Но там стоеше друг клоун и ми се
въздух.
присмиваше.
Паника. Душат ме.
178
179
Мъча се да си поема дъх. Устата ми се отваря. Вдишвам.
- Майрън?
Трябва да вдишам. Не мога. Водата нахлува в гърлото ми и
Гласът е спокоен, сдържан. Боя се от гласа. Свивам се.
излиза през ноздрите. Давя се. Дробовете ми горят. Всеки
Изпитвам ужасен срам, макар да не знам защо.
миг ще експлодират. Мускулите ми се гърчат. Трябва да се
Гласът ми звучи покорно дори в собствените ми уши:
движа. Не мога. Нямам изход. Нито въздух.
-Да?
Умирам.
- И без това ще забравиш по-голямата част от преживя
ното. Така е най-добре. Никой не ще ти повярва - а дори
да ти повярват, не могат да ни открият. Ти не знаеш къде
се намираме. Не знаеш и как изглеждаме. И не забравяй:
Чувам нечий плач и осъзнавам, че идва от мен.
можем пак да го направим. Можем да те хванем, когато си
Внезапна пронизваща болка.
поискаме. И не само теб. Семейството ти също. Майка ти и
Гърбът ми се извива. Очите ми излизат от орбитите.
баща ти в Маями. Брат ти в Южна Америка. Разбираш ли?
Пищя.
-Да.
- О, Господи, моля те...
- Остави всичко както си е. Ако го направиш, ще си доб
Гласът е мой, ала аз не го разпознавам. Толкова е слаб.
ре, ясно?
А аз съм толкова безсилен.
Кимам с глава. Обелвам очи. И отново потъвам в мрак.
- Имаме два въпроса към теб.
- Моля. Вече отговорих.
Д В А Й С Е Т И Т Р Е Т А Г Л А В А
- Имаме още въпроси.
- А после ще мога ли да си тръгна?
Гласът умолява.
- Като че ли нямаш друга надежда.
Събудих се със страх.
Това не бях аз. Сърцето ми препускаше. Паника обзе
душата ми, не можех да дишам. И всичко това, още преди
Стряскам се и се събуждам от ярка светлина в лицето.
да отворя очи.
Премигвам. Сърцето ми препуска. Не успявам да си пое
Когато най-после очите ми премигаха и се отвориха - а
ма дъх. Не знам къде съм. Връщам се назад в спомените си.
аз огледах стаята, - усетих, че пулсът ми се успокоява, а па
Кое е последното, което помня? Напъхвам пистолета под
никата изчезва. Есперанца седеше на стола, съсредоточена в
брадичката на копелето и дърпам спусъка.
телефона си. Пръстите й танцуваха по клавишите - без съм
нение работеше за някой клиент. Аз си харесвам работата,
Има още нещо, заседнало е в ъглите на мозъка ми и не
ала тя бе влюбена в нея.
мога да го достигна. Може би някакъв сън? Познавате това
чувство - събуждате се, а кошмарът е все още жив, но щом
Наблюдавах я известно време и се наслаждавах на спо
се помъчите да си го спомните, споменът ви се разсейва и се
койствието, излъчващо се от кроткото обкръжение. Под
стопява във въздуха като дим. Същото се случва с мен сега.
сивия си работен костюм Есперанца бе облякла бяла блуза,
Опитвам се да задържа образите в главата си, ала те изчезват.
бе сложила обици във вид на халки, а синкавочерната й
180
181
коса бе прихваната зад ушите. Щорите на прозореца зад
- Добре. Чуй ме сега. Ако вратата се отвори, ако влезе
нея бяха отворени. Видях, че е нощ.
някоя сестра, не казвай нищо пред нея. Разбра ли?