Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Майрън?
- Мислела си за филма.
- Помня, че ме арестуваха.
- Спомних си. Онзи с Хъмфри Богарт и Катрин Хепбърн.
- Добре.
- Този се наричаше „Африканската кралица".
- Нима искаш да ми кажеш, че се е случило преди шест
- О! - възкликна мама, разбрала откъде идва обърква
найсет дни?
нето.
-Да.
Мама ме остави. Татко се приближи, прибра косата,
- Свърза ли се с английската полиция?
паднала на челото ми, целуна ме по бузата. Грапавата кожа
- И те не знаеха къде си.
на брадата му се отърка в лицето ми. Във въздуха се разне
Имах хиляди въпроси, ала вратата се отвори и прекъсна
се успокояващият аромат на „Олд Спайс".
разговора ни. Есперанца ми хвърли предупредителен пог
- Добре ли си? - попита ме той.
лед. Аз мълчах. Влезе сестрата и каза:
Кимнах с глава. Той ме погледна с недоверие.
- Виж ти, събудил си се.
Внезапно и двамата ми се видяха толкова остарели. Така
Някой подпря вратата, за да не се затвори.
става, нали? Ако не си виждал детето си дори за малко, ще
Татко.
ти се види много пораснало. Но ако не си виждал някой
При вида на този очевидно възрастен мъж в гърдите ми
старец, дори за съвсем кратко време, ще ти се стори много
се разля нещо топло и успокояващо. Несъмнено татко бе
остарял. Винаги така става. В кой момент силните ми ро
останал без дъх от бързане да види сина си. Мама пристъпи
дители бяха прекосили границата към старостта? Ръцете на
184
185
мама трепереха от паркинсон. Положението й се влошава
Той сви рамене.
ше. Мисълта й, винаги мъничко ексцентрична, тревожно се
- Никога не съм я лъгал, така че, да, повярва ми.
изплъзваше нанякъде. Татко бе сравнително здрав, имаше
Не казах нищо. Влезе сестрата.
незначителни сърдечни проблеми, ала и двамата изглежда
- Тръгвайте си вече.
ха толкова остарели.
- Не още - рече баща ми.
„Майка ти и баща ти в Маями..."
- Моля ви, не ме карайте да викам охраната.
Бодежи пронизаха гърдите ми. Отново се появиха проб
Усетих как паниката се надига в гърлото ми.
леми с дишането ми.
- Всичко е наред, татко. Добре съм. Ще поспя.
Татко се обади:
Той ме погледна, после се обърна към сестрата:
- Майрън?
- Как ти е името, скъпа?
- Добре съм.
- Реджина.
Сестрата си проправи път и дойде при мен. Родителите
- Реджина чия?
ми се отдръпнаха. Тя постави термометър в устата ми и за
- Реджина Монте.
почна да брои пулса ми.
- Аз се казвам Ал, Реджина. Ал Болитар. Имаш ли деца?
- Времето за посещения свърши - каза тя. - Всички да
- Две дъщери.
си тръгват.
- Това тук е синът ми, Реджина. Ако искаш, можеш да
Не исках да си отиват. Не исках да остана сам. Обхва
повикаш охраната. Но няма да оставя сина си сам.
на ме ужас и страшно се засрамих от този факт. Когато
Исках да възразя, но отново не го направих. Сестрата се
сестрата извади термометъра от устата ми, аз се усмихнах
обърна и излезе. Не повика охраната. Баща ми остана цяла
пресилено и изрекох малко по-весело, отколкото трябваше:
нощ до мен, седнал на стола. Наля прясна вода в чашата ми
- Сега ще поспя, става ли? Ще се видим сутринта.
и ми оправи одеялото. Когато заплаках насън, той ме успо
Срещнах погледа на татко. Недоверчив. Прошепна нещо
кояваше, милваше ме по челото и ме уверяваше, че всичко
на Есперанца. Тя кимна с глава и поведе майка ми към вра
ще се оправи. Повярвах му, макар и за няколко секунди.
тата. Двете излязоха. На излизане сестрата се обърна към
баща ми:
- Господине, трябва вече да тръгвате.
- Искам да остана насаме със сина си за малко.
Тя се поколеба. После изрече:
- Имате две минути на разположение.
Д В А Й С Е Т И Ч Е Т В Ъ Р Т А Г Л А В А
Останахме сами.
- Какво стана с теб? - попита татко.
- Не знам - отвърнах.
Той кимна с глава. Придърпа стола до леглото и ме хва
На сутринта ми се обади Уин.
на за ръката.
- Отивам на работа - рече той. - Не задавай въпроси.
- Не повярва, че съм Африка, нали?
После затвори. Понякога Уин наистина ме побърква.
- Не повярвах.
Баща ми отиде до близката хлебарница, защото бол
- А мама?
ничната закуска приличаше на нещо, с което маймуните те
- Казвах, че си се обаждал, ала тя не е била у дома.
замерват в зоологическата градина. Докато го нямаше, ле
- Повярва ли ти?
карят намина и ми даде пълни пояснения относно здраво-
186
187