Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
и да пренебрегнете този факт, но шансът човек, който
- Мога ли да ви помогна?
работи в телевизионни новини, да забрави мобилния си
- Не, не мисля. Исках да говоря с капитан Берлеан.
телефон, когато тръгне за офиса си, е нищожен.
- Можете да разговаряте и с мен, господин Болитар.
- Марио? - повиках го аз.
- Но по гласа ми се струва, че не сте много порядъчен
Задумках по вратата.
човек - отвърнах.
- Марио?
- Не, не съм. Доста хитро се измъкна от опашката ни,
Не очаквах отговор, разбира се. Отново опрях ухо във
но трябва да знаеш, че никак не е забавно.
вратата, като се вслушвах - и аз не знам в какво - в стена-
- Кой си ти?
ние, може би. Пъшкане. Вик. Нещо такова.
- Можеш да ме наричаш специален агент Джоунс.
Никакъв звук.
- А мога ли да ти казвам супер специален агент Джо
Ами сега, питах се аз. Нямах голям избор, Отстъпих
унс? Къде е капитан Берлеан?
назад, вдигнах крак и ритнах вратата. Тя не помръдна.
- Капитан Берлеан е на почивка.
- Подсилена стомана, приятел. Няма да успееш да я
- От кога?
пробиеш.
- Откакто изпрати онази полицейска снимка, а това
Обърнах глава към гласа. Мъжът носеше черно коже
противоречи на протокола. Нали той ти изпрати сним
но яке без никаква следа от риза под него, но за жалост
ката?
нямаше и кой знае какво за показване. Отблизо той бе и
Поколебах се, после отвърнах:
слаб, и женствен. На носа си имаше пиърсинг - халка.
-Не.
Оплешивяваше, ала малкото коса, която му бе останала,
- Разбира се, че беше той. Къде си, Болитар?
бе сресана по последния писък на модата. Според мен
До ушите ми долетя телефонен звън. Звънеше теле
беше прехвърлил петдесетте. Имаше вид на човек, изля
фонът от вътрешността на апартамента на Контуци, пред
зъл от гей бар през 1979 година и прибрал се току-що у
чиято врата чаках. Веднъж, два пъти, три пъти.
дома.
- Болитар?
- Познавате ли семейство Контуци? - попитах.
След шестото позвъняване телефонът замлъкна.
Мъжът се усмихна. Очаквах усмивка в стил „кошма
- Знаем, че още си в Лондон. Къде се намираш?
рът на зъболекаря", ала за разлика от останалите неща по
Прекъснах разговора и се втренчих във вратата на
него, които се намираха в различна степен на разложение,
апартамента. Звънът идваше от стационарен апарат, не
зъбите му блестяха като бисери.
приличаше на звуците на мобилен телефон. Хм. Поставих
- А! - възкликна той. - Американец, нали?
162
163
-Да.
точно зад гърба ми. Направихме две крачки навътре и
- Приятел на Марио?
замръзнахме на място.
Нямаше причина да давам пространен отговор:
- О, божичко!
-Да.
Аз мълчах. Стоях неподвижно и се взирах в пода. Пър
- Е, какво да ти кажа, приятел? Тихо семейство са, но
во зърнах стъпалата на Марио. Бяха завързани за масич
нали знаеш поговорката - когато жената я няма, мишките
ката с изолирбанд. Бебешкото кенгуру и играчките, които
танцуват.
бях видял предишния ден, бяха запокитени на една стра
- Какво искате да кажете?
на. Попитах се дали това е било последното, което Марио
- Тук имаше едно момиче. Може да я е наел отвън,
е видял, преди да умре.
разбираш ме, нали? Музиката беше увеличена до дупка.
Беше бос. До него се въргаляше електрическа борма
Ужасно. Игълс
шина. На пръстите му се виждаха малки, добре оформени,
1. Господи! Не ви ли е срам, американци?
- Кажи ми за момичето.
дупки, съвършени малки кръгчета кафеникаво-червени на
- Защо?
цвят, които отиваха дълбоко в петите. Разбрах, че дупките
Нямах време за подобен разговор. Извадих пистолета
са били направени с бормашината. Направих усилие и се
си. Не го насочих към него. Просто го извадих.
приближих. Забелязах още следи от бормашина. Капач
- Работя за американската полиция - казах. - Мисля,
ките на коленете му също бяха пробити. Както и гръдния
че Марио го грози сериозна опасност.
кош откъм ребрата. Бавно придвижих поглед нагоре към
Дори оръжието или молбите ми да са обезпокоили на
лицето му. Видях същите следи под носа му, скулата му
шия Били Айдъл
бе пробита до устната кухина, пробита бе и брадичката
2, това остана незабелязано за мен. Той
сви кльощавите си рамене.
му. Тясното му лице се взираше в мен, очите му бяха из
кривени. Бе умрял в жестоки мъки.
- Какво да ти кажа? Млада, руса, не я огледах добре.
Пристигна снощи, аз тъкмо излизах.