Изгубена завинаги

Затворих и тутакси усетих, че мобилният ми завибри-

Нямах време да му отговоря. Мушнах пистолета в джо­

ра. Без да спирам да тичам, аз го отворих, за да погледна

ба си и извадих мобилния си телефон, без да спирам да

от кой номер идва обаждането. Спрях на място.

тичам. Набрах Териса. Мобилният й иззвъня веднъж. Из-

Беше Териса.

звъня два пъти. Три. Сърцето ми се блъскаше в гърдите.

Натиснах бутона за отговор и опрях слушалката в ухо­

Няколко пъти натиснах копчето, за да повикам асансьора.

то си:

Когато телефонът й звънна четвърти път, аз се бях втора­

- Териса?

чил през прозореца навън и тогава я зърнах - бе вдигнала

Никакъв отговор.

поглед към мен.

- Териса?

Русокосото момиче от фургона.

И тогава дочух свистене и скрибуцане - шум от елек­

Тя също ме видя, обърна се и хукна да бяга. Не успях

трическа бормашина.

да разгледам лицето й добре. Би могло да е всяко русо

Почувствах прилив на адреналин, който прекъсна дъха

момиче на белия свят. Но не беше. Беше същото момиче.

ми. Стиснах очи, ала само за миг. Нямаше време за губе­

Бях сигурен.

не. Коленете ми омекнаха, ала аз ускорих крачка.

Какво, по дяволите, ставаше?

Скрибуцането престана, после дочух мъжки глас:

Сърцето ми се преобърна в гърдите. Затърсих стълби­

- Отмъщението е мръсна работа, не мислиш ли?

щето, ала в същия миг вратата на асансьора се отвори.

Изисканият английски акцент, същият каданс като

Влязох и натиснах копчето за най-долния етаж.

онзи в Париж, когато ми каза: „Слушай ме или ще те ос-

Обаждането ми до Териса се записа в гласовата й поща.

мъртя..."

Как така? Териса трябваше да е у Карън. А в дома на

Мъжът, върху когото обърнах масата. Онзи от поли­

Карън имаше обхват. Дори да бях прекъснал сериозния

цейската снимка.

им разговор по средата, Териса щеше да вдигне. Щеше

Линията замлъкна.

да разбере, че щом се обаждам, значи е изникнало нещо,

Грабнах пистолета си и се затичах, като в едната си

което не търпи отлагане.

ръка стисках мобилния, а в другата - оръжието. Страхът

По дяволите! Ами сега?

е странно нещо. Кара те да правиш чудеса - чели сте за

Пред очите ми се появи електрическата дрелка. По­

влюбени, които вдигат на гърба си цели автомобили, за да

мислих си за Териса. Спомних си лицето на Марио Кон­

спасят любимите си, - ала страхът може и да те парализи­

туци. Русокосото момиче. Всички образи се смесиха в

ра, да накара тялото и умът ти да престанат да действат,

главата ми, в това време асансьорът звънна и вратата се

да не можеш дъх да си поемеш. Макар че ужасът ме раз­

отвори.

дираше отвътре, трябваше да се успокоя.

Далеч ли бе домът на Карън?

Вече виждах дома на Карън.

На две преки от тук.

Русокосото момиче бе застанало пред входа.

Изтичах навън, като в същото време натиснах бутона

Щом ме зърна, тутакси се скри в къщата. Беше очевид­