Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Това е нашият басейн — рече младежът.
— Девойката вероятно е била отседнала тук — продължи Харлан. — Виждал ли си я?
— Не, но познавам момчето.
— Познаваш ли го?
— Той работеше тук.
— Джак Уотсън е работил тук?!
Ото го посочи на снимката.
— Не момчето с черните коси, а другият. Русият, който държи момичето за краката. Мисля, че се казва Тери. Паркираше колите на посетителите. Работи тук една седмица. Нощна смяна.
След пет минути Харлан и детективите бяха в кабинета на нощния управител, който ровеше в папките, съдържащи информация за служителите.
— Би трябвало да го намерим лесно, сержант — каза той. — Хотелските служители в този град трябва да имат карти за самоличност, издадени от полицията. Изпращаме ги там, когато ги наемаме, те им правят снимка и им взимат отпечатъци.
— Нашата първа истинска улика! — възкликна Харлан. Имаше такъв вид, сякаш току-що бе намерил вечно изплъзващия се Малтийски сокол.
Младежът се казваше Тери Кинсейл. Беше оставил адрес в Катидрал Сити и местен телефонен номер. Постоянното му местожителство беше Финикс, Аризона, където живееше сестра му Джоун.
Детективите и Харлан записаха информацията, благодариха на нощния управител и тръгнаха към паркинга, където ги чакаше пиколото.
— Много ни помогна — каза Сидни и му даде двадесет долара.
После се отправиха на адреса, посочен от Тери Кинсейл.
— Не ми е ясно какъв е този адрес — каза Харлан. — Магистрала 111 не е жилищна зона. Освен ако не е някой мотел. Или горният етаж на магазин.
Не беше нито едно от двете, а бар. Педерастки. В съседство с други два. Пак такива.
— Може да е казал фалшиво име — рече Ото.
— Нямаше да го назначат на работа, ако е имал криминално досие — каза Сидни. — Полицията в Палм Спрингс му е направила снимка и са му взели отпечатъците.
— Хей, искате ли да вляза сам? — предложи Харлан. — Ще покажа снимката на бармана и на посетителите. Никой няма да ме заподозре, че съм ченге. Ще ми кажат, ако познават Тери.
— Ето ти двадесетачка да си купиш питие — каза Сидни. — Ще те чакаме отсреща, в другия бар.
— Пазете се! — палаво се усмихна Харлан.
— Побързай, човече! — рече Ото. — Гладен съм.
След като икономът замина, той попита:
— Наистина ли ще влезем в онова заведение?
— Искаш да чакаме на бензиностанцията ли?
— С моя късмет, изпия ли едно питие, като нищо ще хвана СПИН. И устата ми ще се разложи като на прокажен.
— Не можеш да хванеш СПИН по този начин, Ото — каза Сидни, докато паркираха край магистрала 111.
В бара имаше само двама мъже на средна възраст, които седяха в дъното и спореха за нещо. Барманът беше грамаден като Роки Марчиано17. Лицето му представляваше розово-бяла маса от старческа, отпусната плът.
— Господи! — прошепна Ото, след като той взе поръчката им. — Знаеш ли какво забелязах да блести на лицето му? Очи.
— Върнете ми рестото в монети от десет и двадесет и пет цента, ако обичате — каза Сидни, подавайки на бармана двадесетдоларова банкнота. — Трябва да се обадя по телефона. Извънградски разговор.
— Какво ще правиш, Сидни? — попита Ото. — В Бъкингамския дворец ли ще се обаждаш? Ще търсиш Вира Лин, а?
— Смятам да се обадя на сестрата на Тери Кинсейл, докато Харлан слухти. Ще отида в телефонната кабина до бензиностанцията.
— И ще ме оставиш тук сам?
— Кажи здрасти на някоя филмова звезда, ако се отбие.
— Побързай, чу ли? — помоли го Ото, оглеждайки внимателно чашата, преди да отпие.
— Добре ли е Тери? Да не му се е случило нещо? — попита Джоун Кинсейл, след като Сидни Блекпул се представи.
— Сигурен съм, че е добре. Опитваме се да го намерим. Работим по убийството на Джак Уотсън и помислихме, че вие или Тери може да ни помогнете.
Младата жена изчака няколко секунди, сетне попита:
— Убийството на кого?
— На Джак Уотсън.
— Уотсън? Това фамилното му име ли е? Имате предвид приятеля на Тери, Джак. Онова хубаво момче с къдрави черни коси?
— Онзи, с когото сте се снимали край басейна в хотела. Имаме снимка на вас тримата. Вие сте момичето на тази снимка, нали?
— Мъртъв ли е? Кога е починал?
— Преди малко повече от година. Намерен е застрелян в колата си.
— Тери не е споменавал за това! Но в края на краищата, оттогава сме се чували само няколко пъти. Запознах се с Джак, когато ходих на гости на Тери.
17
Американски боксьор, световен шампион тежка категория (1924–1969). — Б.ред.