Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Планината Санта Роса е дом на шестстотин и петдесет диви овце. Има птици, големи колкото лешояди, които се издигат високо в откритото пространство. Големият рогат бухал гледа намръщен като аятолах, а черно-белият скункс разнася вонята си, докато стои на предните си лапи като олимпийски гимнастик. От време на време се мярка по някой лъв, а глутници койоти има навсякъде. Има гърмящи змии, дълги почти два метра.
Има и по-малки, по-потайни нощни хищници — например пустинната лисица, която не е по-голяма от домашна котка, торбестите плъхове, симпатични като катерици, с големи бели опашки, които използват за равновесие когато подскачат, широконоси прилепи, прелитащи като сенки над пясъка на лунната светлина. Има черни отровни паяци, скорпиони, хлебарки колкото скакалци и триста и четиридесет вида птици. Нощем пустинята съвсем не е лишена от живот и може да бъде негостоприемна, особено за детективи от Холивуд.
Сидни Блекпул докара колата до Самотния Каньон. Спря в края на асфалтовия път, извади фенерче и поведе Ото към по-плиткия каньон, където бе намерена колата на Уотсън.
— Случайно да си скрил някой пистолет, преди да тръгнем от Лос Анджелис? — с надежда попита Ото.
— Не мислех, че играейки голф, ще се сблъскаме с твърде много физически опасности.
— Това шибано място е страшно. Чуй само как вие вятърът.
— Звучи като прибой, разбиващ се в скалите.
Сидни угаси фенерчето и се вторачи в светлините на колибите и къщурките, обитавани от рокери, обявени извън закона.
Дърветата леко поскърцваха от вятъра. На скалистия склон бе израснало дърво, високо тридесет и седем метра. Клоните му се рееха и се олюляваха на стенещия вятър, сякаш се намираше под вода. Наоколо се виждаха изкривени и измъчени силуети на пустинни растения — досущ като сенки на готически водоливници с причудливи форми. Чуваха се кикот и писъци на нощни същества, които убиваха или биваха убивани в тази иначе съвършена ноемврийска нощ. Нито един от детективите не знаеше със сигурност дали неистовите звуци идваха от животни или от онези, които живееха край пътя в колибите, където лампите блещукаха в непрогледния мрак.
— Слушай! — каза Сидни.
От една пустинна върба, която скоро щеше да се обсипе в розови и лилави реси, те чуха зова на бухал, живеещ в дупка, изоставена от койот.
После Сидни направи няколко крачки в тъмата. Бухалът се почувства заплашен и избуха пронизително.
Сидни се приближи още и бухалът започна да имитира тракането на разгневена гърмяща змия.
— Какво беше това? — извика Ото.
— Какво мислиш, че беше?
— Ами, в туристическия справочник четох, че пустинните същества могат да имитират гърмящи змии, но аз не мисля така. И не искам да чуя този звук отново, дори да беше Литъл Ричард. Хайде да се махаме от това шибано място, преди да са ни нападнали мишелови или нещо друго.
И тогава го видяха да идва — мотоциклет „Харли Дейвидсън“. Ревеше по коларския път, виещ се от колибите, със скорост, която нощем изглеждаше невъзможна. Мотоциклетистът явно беше много уверен в себе си или изобщо не му пукаше.
Вместо да излезе на главния път, той свърна в каньона и се насочи към горичка от странни хилави дървета. Спря и слезе. Застана там за миг и се огледа на светлината на фара.
— Имам някакво усещане — прошепна Сидни.
— Какво?
— Той гледа мястото, където бе намерена колата на Уотсън. Обзалагам се, че е там долу, сред онези дървета.
— Косата ми се изправи и ме побиха тръпки. Хайде да изтичаме в колата.
— Да се скрием зад скалите и да наблюдаваме.
— Може да ни види и да помисли, че сме ченгета.
— Но ние наистина сме ченгета, Ото.
— Побърквам се! Исках да кажа, че може да ни помисли за местни ченгета от отдел „Наркотици“. И първо да стреля, а после да се извини, след като разбере, че сме само безобидни детективи от отдел „Убийства“ от Холивуд… които нямат дори пистолети да се отбраняват!
Мъжът се качи на мотора, заора в пясъка и отново слезе, за да го избута. Беше едър — поне това беше сигурно, личеше си дори от толкова голямо разстояние.