Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Не си толкова зле, синко — каза Арчи, дъвчейки края на пурата си. — Виждам, че няма да ви се опра, момчета.
Изведнъж Ото започна да се чувства неудобно. Светлозелените бричове сякаш се бяха впили в слабините му. Мериносовият пуловер жулеше мишниците му. Обувките се търкаха в глезените му и му правеха мазоли, сякаш не бе изминал едва двадесетина крачки. Дори шапката го стягаше. Чувстваше се като пощръклял кон.
Той замахна и чимът прелетя двадесет метра. Изтича до него и го взе, а Арчи Розенкранц всмукна от хаванската си пура и рече:
— Тук има един осемдесетгодишен член на клуба с перука, която адски прилича на онзи чим, само че е оранжева. Не се плаши, синко. Просто удряй и О. Ш. Т. Л.
— Какво е О. Ш. Т. Л.? — попита Ото и усети, че челюстта му се схваща.
— Остави шибаната топка да лети — отговори Арчи.
Но изведнъж се появи лошото дяволчето на Ото! Дяволчето на страха му приличаше на Ренфийлд, онзи кикотещ се малък мухояд от стария филм. Отвежда те в стаята ти в западната кула и ти казва да не обръщаш внимание на пляскането на крила навън, защото това е само някой стар педераст в женски дрехи и ако му дадеш да види голия ти задник и малко мляко с бисквити, си отлита вкъщи. И още как!
— Остави шибаната топка да лети — смело повтори Ото.
И го направи.
— Разстоянието нямаше да е лошо, ако онова беше топката, а не стикът — отбеляза Арчи.
— Нищо не разбирам! — извика Ото и погледна през рамо смесената четворка, които истински се забавляваха с надарения атлет на първа площадка.
Сидни изтича да вземе графитовия стик, а Розенкранц каза:
— Виж какво, синко, хайде да отложим залаганията. Шибаната игра е достатъчно напрегната. Да се повеселим, да се посмеем и да пийнем нещо.
— Съгласен съм — рече Блекпул, връчвайки стика на Ото.
Стрингър се помъчи да се отпусне. Напрежението изчезна. Само дето дамите от смесената четворка си шушукаха нещо, а ушите на Ото бяха с цвета на розовите шарки на пуловера му. И все пак се постара да замахне със стика ниско и бавно. Чувстваше се скапан и му се спеше. Беше изключително муден! Отпусна се толкова много, че му се доспа. Но когато се прицели със стика, Ренфийлд му прошепна: „Няма от какво да се страхуваш, освен от самия страх. Хи! Хи! Хи!“. Ото знаеше, че кръжащият пред прозореца гризач има лицето на Горгона.
Той удари топката с всичка сила. И със същия успех. Главата му се завъртя като на какаду и очите погледнаха назад. Право към жените от четворката, които сияеха като стюардеси от авиолинии „Алоа“. „Добре дошъл в рая, страннико!“
„Излъгах“ — каза Ренфийлд и сви рамене. Зъбите му бяха пълни с мухи.
Пурата на Арчи Розенкранц едва не му падна от устата.
— На човек му трябва пълнолуние, за да нанесе такъв удар — рече той.
— Да забравим първа площадка — предложи Сидни. — Ото ще се успокои, когато се придвижим по-нататък.
— Палм Спрингс не е чувал по-силно свистене, откакто Либърис дойде в града — добави Арчи. — Добре, да отидем по-нататък. Разширените ми вени тръпнат.
Имаха по пет опита да вкарат топката в дупката и това не би трябвало да представлява особена трудност. Позволиха на Ото да сложи топката си на двеста метра от постиженията на партньорите му.
— Хайде, Ото — рече Розенкранц. — Сега вече никой не те гледа, затова виж планините, вдъхни уханието на цветята и си помисли колко си щастлив, че Господ ти е дарил ден като този. Повтаряй си: „Духай го! Ако не можеш, ще го намажа с шоколад!“.
Стрингър отпусна ръце и крака и си помисли: „Духай го! Ако не можеш, ще го намажа с шоколад!“. После удари топката и чу приглушено тупване.
— Къде отиде? — попита той и засенчи очи. — Падна ли на земята?
— Не беше съвсем зле — отговори Арчи. — До дупката има тридесет метра.
После Розенкранц замахна и топката му прелетя двеста метра.
Сидни запрати своята по-надалеч, но топката се приземи в неудобна за удар позиция.
Преди да свърши първата игра, Ото унищожи цял батальон червеи и рояк бръмбари. Всъщност, когато се приземи в трапа вдясно, той преживя най-лошия си миг. Сидни и Арчи изпратиха топките си в пясъка и накрая и тримата изпъшкаха.
Сетне Сидни вдигна облак пясък, но топката му пак се приземи на зелената трева, на тридесет крачки от флагчето. Ото усети, че сфинктерът му се стегна още повече.