Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Разбира се! — извика икономът. — Небрежно ли да се облека или ще се опитаме да се слеем с гостите на хотела? Много хотелски служители ходят там. Как да се облека — като крал на диското или като картоиграч от Лас Вегас?
— Сам прецени. Ще дойдем да те вземем след два часа.
Сидни затвори и се обърна към Ото.
— Може ли да отложим масажа? Харлан е намерил снимка на Джак с някакво момиче. Мисля, че иска да работи като наш таен агент.
— Не ми ли стига една трагедия за днес? — изстена Ото и се отпусна на дивана. — Чувствам се като конюшня на хиподрум — стъпкан и покрит с лайна.
— Харлан е една от малкото ни връзки с Джак Уотсън. Не можем да си позволим да го ядосаме.
— Мислиш ли, че Шерлок Холмс би останал в бизнеса, ако трябваше да забавлява Харлан Пенроуд? Не знам, може би никога няма да мога да разследвам убийства. И със сигурност знам, че никога няма да се науча да играя голф.
— Ще можеш да правиш и двете, Ото. Почини си малко. Ще поръчам да ни донесат нещо за пиене.
Харлан Пенроуд ги чакаше, когато в шест и половина вечерта спряха пред дома на Уотсън.
Не се беше издокарал точно като Сам Спейд16, но бе метнал шлифер на рамото си, макар че навън не валеше. Ото не каза нищо, но завъртя очи. Двамата детективи още бяха облечени като курортисти, връщащи се от голф.
— Ето я! — каза Харлан и скочи на задната седалка на тойотата. Извади малко фенерче и освети снимката.
— Виждам, че си дошъл подготвен — рече Ото. — Надявам се, че носиш и пистолет. Не очаквахме толкова големи неприятности по този случай и оставихме оръжията си в Лос Анджелис.
— Момичето е красиво. Типът на Джак — каза Харлан. — Русокоса като годеницата му. Висока е колкото него и дългокрака.
— Да се отбием на регистрацията в хотела и да питаме дали някой я познава. Или да разпитаме сервитьорките на коктейли, които работят край басейна. Може да се окаже, че е била с другото момче — рече Сидни и посочи втори младеж.
На снимката Джак беше хванал момичето през кръста и се готвеше да я хвърли в басейна. Русокос, широкоплещест младеж я държеше за краката и стоеше почти извън обсега на кадъра. Тримата се смееха.
— Хубаво момче — отбеляза Сидни.
— Готина мадама — подхвърли Ото.
— Щастливка — рече Харлан. — С две красиви момчета.
— Ами това е всичко, с което трябва да започнем — каза Сидни и подкара тойотата към Палм Каньон Драйв.
— И в „Малтийския сокол“ започнаха от нищо — отбеляза Харлан.
— Нали ти казах нещо, Сидни — измърмори Ото, докато очите на иконома блестяха като звездите в пустинята.
Хотелът не беше луксозен, както очакваха. Но според тях, момичето на снимката можеше да е стюардеса или учителка от Ориндж Каунти, или туристка от Албърта, с която Джак се е запознал в някой нощен бар.
Във фоайето седяха две двойки мъже, наслаждаващи се на коктейли преди вечеря. Друга двойка мъже минаха покрай тях на път за ресторанта. Мъж и жена се записваха на регистрацията, затова детективите и Харлан Пенроуд тръгнаха покрай басейна. Там имаше още една двойка мъже, които седяха, потопили крака във водата, пиеха коктейлите си на малки глътки и бъбреха със сервитьора, облечен в бяла риза, черен панталон, червена папийонка и червен пояс. Мъж и жена гледаха как друга двойка мъже играят табла на осветена със свещи маса до басейна.
— Харлан, този хотел педерастки ли е? — попита Сидни.
— Разбира се, че не е!
— Смесен?
— Би могло да се каже.
— Не ти ли се стори странно, че Джак е бил в хотел със смесени двойки? — попита Ото.
— Разбира се, че не. В смесените хотели винаги правят отстъпки в цените. Вероятно момичето е секретарка от Кълвър Сити, която не е могла да си позволи по-луксозен хотел.
— Добре, да проверим на регистрацията — предложи Сидни.
Показаха снимката на всички, които работеха във фоайето и край басейна. Никой не бе виждал засмяното русокосо момиче. Нито познаваха Джак или другия младеж. Харлан Пенроуд изглеждаше обезсърчен, защото предполагаше, че ще го закарат вкъщи, когато едно пиколо в синя риза за голф, бели шорти и бели маратонки се втурна в помещението.
— Бих искал да ти покажа снимка на едно момиче — пресрещна го Харлан и Ото се усмихна самодоволно на Сидни — икономът бе поел разследването в свои ръце.
16
Хладнокръвен частен детектив от няколко разказа и от романа „Малтийския сокол“ (1930) на Дашиъл Хамет. — Б.пр.