Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Сянката на койота
Сянката на койота - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на койота

Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:

Некадърните ченгета от Минерал Спрингс
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 119
Перейти на страницу:

— Сега е твърде късно да бягаме! — задъхан прошепна Ото. — Идва насам.

Моторът изрева и се отправи към тях, но този път много по-бавно. И тогава мъжът забеляза тойотата и се насочи право към нея. Двамата детективи надникнаха иззад скалата, докато минаваше, но той даде газ и разпръсна облак от пясък. Спря до тойотата и я огледа. Сетне отново пое към главния път и към Минерал Спрингс.

Докато вървяха към колата Ото каза:

— Сидни, наистина искам да получиш работата при Уотсън, но може би не го искам толкова силно, колкото ти искаш да го искам. Имам предвид, че когато онзи рокер минаваше покрай нас, аз бях може би на педя от някакво бодливо растение, прилично на нещо, което виси от покрива на френска църква. Водоливник. Още една крачка встрани и щях да съм набоден с повече харпуни и от Моби Дик. Слушаш ли, Сидни? На четиридесет години съм. Би трябвало да съм внушаващ страхопочитание търговски пътник. А сега се нуждая от памперси. Вече не издържам на този вид развлечения. Чуваш ли, Сидни?

Сидни Блекпул освети горичката от хилави дървета и каза:

— Ото, ако караш тук голяма кола нощем и искаш да стигнеш до онези дървета, с които е обрасла стената на каньона, лесно можеш да се объркаш. Пътят, който извива наляво и води към къщите, пресича другия път. Забеляза ли как отново го пресича там, където чухме бухала?

— Ти не ме слушаш.

— Би било лесно да се отклониш, да продължиш да се изкачваш и да не съзнаваш, че си поел по друг път, докато може би състоянието на коларския път не ти го подскаже. И после би било много трудно да направиш обратен завой с голям ролс-ройс.

— Е, и?

— Чудех се. Според лейтенанта от Палм Спрингс, отначало помислили, че е злополука. Сега разбирам защо.

— Слушай, Сидни, вече знаем, че момчето вероятно е било хетеросексуално и хомосексуално. И сега искаш да кажеш, че това е педерастки вариант на Чапакуидик18? Ако е така, имаш два проблема: Джак е бил сам, когато се е метнал в каньона, и освен това е бил застрелян в главата.

— Питах се дали убиецът го е застрелял и го е закарал там горе, може би опитвайки се да стигне до някоя от онези колиби. И после се е объркал и… Не, не може да е така! Забравих, че момчето е било завързано с предпазния колан. По дяволите, нищо не мога да измисля! Няма логика, от която и страна да го погледнеш.

— Има логика само в онова, което е установено досега. Момчето е било застреляно. Било е докарано тук от убиеца или от убийците. Завързали са го с колана, макар че не знам защо. Колата е била подпалена и бутната в каньона. Намерили са я едва след два дни. Точка по въпроса.

— Но наоколо има много по-подходящи места, където да бутнеш кола с труп. Не е толкова рисковано, колкото да се мъчиш с голям ролс-ройс нагоре по тесен коларски път. Не мога да открия логика.

— Да отидем в „11-99“ и да хапнем мексиканска храна — предложи Ото. — Няколко питиета и всичко това ще изгуби значение за теб.

Сидни се вторачи в стената на каньона и се заслуша в цвъртенето и кряскането на пустинните птици и насекоми и във воя на млад койот, бродещ по хребета. На фона на всички тези звуци се чуваше безмилостното стенание на вятъра. После каза:

— В убийството трябва да има някаква логика, дори убиецът да е ненормален.

— Не за всяко действие има причина. Животът е гадна игра.

— Партньоре, трябва да се преструваш и да вярваш, че има причина и резултат, иначе никога няма да разкриеш убийство.

— Сидни, съзнавам, че у опитно ченге като теб заговорва инстинктът, когато види мъртво тяло. Също като мишеловите, койотите и лешоядите по тези места. Но ако след малко не ме нахраниш, аз ще бъда вторият труп, който ще извадят от Самотния Каньон.

— Хайде да хапнем мексиканска храна.

Горе-долу по същото време, когато Сидни и Ото бяха в пустинята и се плашеха от имитацията на бухала, Франк Замели Шегаджията патрулираше в околностите на Минерал Спрингс. Беше адски отегчен. Партньор му беше Мейнард Ривас, но Франк не можеше да го накара да направи нищо.

— Потиснат съм, Мейнард. Хайде да отидем в магазина за препарати против насекоми, да откраднем голямата фигура на буболечка и да я сложим в хотела. После ще извикаме някоя камериерка и ще кажем: „Елате бързо! В стаята ни има огромна хлебарка!“.

— Пако каза повече да не си правим никакви шеги. Ти започваш малко да го ядосваш.

— Но аз съм потиснат! — измърмори Шегаджията.

вернуться

18

Малък остров в Нова Англия, изиграл съдбоносна роля за политическата кариера на сенатора Едуард Кенеди. При транспортно произшествие на 19 юли 1969 г. колата на Кенеди пада от един мост, а спътничката му Мери Джо Копечни се удавя. Кенеди успява да се спаси, но съобщава за случилото се чак на следващия ден. — Б.пр.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)