Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Браво — завистливо процеди той.
После пак дойде неговият ред. Той се прицели внимателно и се опита да не обръща внимание на ненормалния кикот на Ренфийлд. Тържествено се закле, че ще се отпусне, каквото и да става. И успя. Цялото му тяло се разхлаби и дори стана флегматично. Беше толкова бавен, толкова муден, че изпусна газ.
— Браво — завистливо каза този път Розенкранц.
Общо взето денят не мина зле. Ото започваше да влиза във форма.
Когато стигнаха до шестнадесета площадка, той сложи стиковете на електрическата количка, шофирана от Арчи. Розенкранц им каза, че е баща на двама психиатри и Ото си помисли, че може да му помогне да усъвършенства удара си.
— Мускулите ми все едно нямат памет. Четиридесетгодишни са и вече страдат от болестта на Алцхаймер — каза Стрингър.
— Мускулът в главата ти е проблемът — отвърна Арчи, запалвайки нова хаванска пура, тъй като предишната вече бе заприличала на спанак. — Най-трудните двадесет сантиметра в голфа са между ушите ти. Ти приемаш играта твърде сериозно. Искам наистина да се отпуснеш там, на осемнадесета площадка.
— Може би се дължи на централния ми нервен ганглий — предположи Ото. — Именно той ти позволява да караш велосипед и да замахваш със стика за голф, без да се замисляш.
— Остави шибаната топка да лети, Ото.
Осемнадесета площадка се намираше на много красиво място — точно срещу новия клуб, очертаващ се на фона на планината Сан Хасинто. От двете страни на окосената част на игрището имаше палми, борове, върби, маслинови дървета и евкалипти. Вдясно растеше цъфнал олеандър и Ото почувства напрежение. Не искаше да унищожава храстите.
— Ако разпердушиня храстите, по-добре да хапна малко от листата и да умра — каза той.
— Няма да ги разпердушиниш — успокои го Арчи. — Спокойно!
— Погледнете онзи евкалипт! — добави Ото. — Може да нахрани всичките коали в Австралия.
— Престани да разсъждаваш негативно — каза Розенкранц.
Сидни Блекпул седеше, вдигнал крака на празната седалка на количката за голф и съзерцаваше чезнещата в мараня слънчева светлина на отсамната страна на планината.
— Искам да завърша играта добре — рече Ото.
Сетне любопитно погледна към оградата на имението до игрището. На една от портите имаше надпис: „Не обръщайте внимание на кучето. Пазете се от собственика“. Американското знаме беше вдигнато като знак, че собственикът е в резиденцията.
Ото направи грешката да попита кой живее там, след което ударът му беше обречен.
Сидни се изненада, когато Ото изтича до количката и го разтърси за рамото.
— Сидни! Знаеш ли кой живее там? Той! Той!
— Кой? Кой?
— Кралят!
— Брус Спрингстийн?
— Кралят на кралете?
— Дон Корлеоне?
— Не ставай глупав, Сидни! Самите Сини очи!
— Нима? — Дори Сидни изглеждаше смаян. — Мислех, че къщата му е малко по-величествена.
— Какво искаш? Човекът е от Хобокън.
— Така или иначе няма да ни покани да влезем. Затова, хайде да се придвижим към деветнадесета площадка.
Преди да забие флагчето, Ото се обърна три пъти към къщата. Сякаш чуваше гласа, който пее: „Странници в нощта“.
— Никой не те гледа! — нервно каза Арчи.
— Сините очи не ме плашат! — смело заяви Ото и замахна със стика.
Топката се удари в количката за голф и рикошира в пищяла на Розенкранц, който не можа да отскочи толкова бързо колкото Сидни.
— О, боже! — изплака Ото. — Безполезен съм като дясното ухо на Роналд Рейгън!
Арчи закуцука към него и рече:
— Виж какво, синко. Я да отидем в бара и да се напием. Не си падам по кървавите спортове.
Смениха обувките си и Ото тръгна към фоайето, за да види отново списъка със знаменитостите, членове на клуба. После намери Сидни и Арчи, които бяха седнали на бара, и попита:
— Грегъри Пек идва ли тук?
— Не — отговори Розенкранц. — Може да е идвал, когато клубът беше нов, но вече не се появява.
— Видях името на председателя.
— Той не играе голф. От време на време се храни в ресторанта. Мисля, че се вбеси, защото някой му каза да не води повече Спиро Агню.
— И кой друг членува в клуба?
— Много хора, чиито имена започват с Розен и Голд. Дай да те почерпя.
Изпиха първите коктейли, преди барманът да успее да напише чека за сметката.
— Хей, синко — обърна се Арчи към него. — Сложи само едно кубче лед. Какво мислиш, че е това — клуб за антисемити?