Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Индианецът обикаляше по главната улица, наблюдавайки как Бигелоу Боровата опашка олюлявайки се минава на червен светофар, отправяйки се към „11-99“.
— Добре че Бигелоу вече не шофира — отбеляза Ривас.
В същия миг се появи Джоунс Голата пушка, карайки полицейската кола с бясна скорост към участъка, след като бе затворил пиян шофьор в областния затвор. Опитваше се да стигне до „11-99“, преди първата група от вряскащи маникюристки да се прибере вкъщи за вечеря.
— Гледай само как препуска — каза индианецът. — Единственото, което може да го спре, е спусната бариера.
— Потиснат съм — каза Франк за трети път. — Не искаш ли да вземем катамарана на Джей Едгар? Ще опънем платната и ще го замъкнем в хотелския плувен басейн. После ще извикаме Джей Едгар и…
— Номерът с опосума беше достатъчен за тази нощ. Ще извадим късмет, ако не се оплачат от нас заради това.
— Да, ама си заслужаваше.
Двамата говореха за обаждането от Безкръвната алея. Една от старите кукли бе изпаднала в депресия, защото в караваната й се бе промъкнал опосум. Щом видяла животното, тя мигновено изскочила навън, но котката й не успяла. Когато ченгетата пристигнаха, котката ужасно мяукаше и съскаше, а опосумът подозрително мълчеше.
— Мили е вътре — изплака възрастната дама. — Опосумът вероятно я е убил!
— Коя е Мили? — попита Франк.
— Котката ми!
Замели и Ривас извадиха палките, защото знаеха, че опосумът има гаден характер, когато го ядосат. И двамата бяха работили в пустинята достатъчно дълго, за да не бъдат измамени от един палав опосум. Дребните животинки лежаха по гръб, с изплезен език и немигащи очи като сержант Кой Брикман, и в секундата, когато се приближаха към тях, скокваха като космати топки. Ето защо двете ченгета вдигнаха палките и се подготвиха.
Франк се промъкна в спалнята на караваната и чу тихо мяукане зад леглото. Никога не бе чувал за опосум, убил котка, но всичко беше възможно. Мяукането стана ритмично и по-силно. Шегаджията направи знак на Мейнард да не мърда и запълзя по пода. Надникна под леглото и освети животните с фенерчето.
Опосумът бе притиснал шарената котка до стената и ожесточено се тласкаше в нея. Франк не бе виждал такова чукане, откакто Джони Холмс престана да прави порнографски филми. Той угаси фенерчето, стана и се върна при Мейнард Ривас.
— Оставете вратата отворена и изчакайте малко — каза Шегаджията на разстроената възрастна дама. — След няколко минути той ще свърши. Е, разбира се, после може да изпушат по една цигара.
Когато ченгето й обясни какво става в спалнята, тя се разбесня. Не й харесвал начина, по който Замели се шегувал с трагедията. Още на другия ден сутринта щяла да се обади на Пако Педроса за непрофесионалното му поведение.
По-късно Ривас попита Замели дали е трябвало да казва онази шега за цигарите.
— Мейнард, когато ти се предостави възможност, трябва да си кажеш репликата.
— Не искам Пако Педроса пак да ни чете конско. Вече каза, че никак не му се понравило дето си подхвърлил онзи изкуствен пенис в шкафчето на Честър и си го накарал да се усмихва и да върти глава като Стиви Уондър.
— Помислих, че се паникьоса. Честър повтаряше: „Не е ли прекрасно?“, докато влачеше онзи гумен пенис.
— Да, но не трябваше да пращаш там и Ани Анемичната. Горката!
— Съжалявам. Хей, слушай! Хайде да минем поне веднъж покрай Джим Треперещия. Само още една лека шегичка и отивам да спя.
— Добре — въздъхна Мейнард, натисна газта и се насочи към покрайнините на Минерал Спрингс.
Покрай пътя бяха разпръснати няколко къщи, незащитени от евкалипти. Обитателите, които плащаха много нисък наем, обикновено се отказваха да живеят там, след като прекарваха една зима на силните ветрове. Но не и Джим Треперещия. Той искаше да живее извън града, но се страхуваше от пласьорите на наркотици в каньоните. Примири се с вятъра, макар често да сънуваше, че ще го издуха в някоя друга област.
Джим Треперещия се страхуваше от много неща. Боеше се, че ако още веднъж го арестуват за продажба на дрога, ченгетата може да се свържат с хората от осигурителната служба и да се опитат да го лишат от месечните чекове. Франк Шегаджията знаеше това и обичаше да кара по магистралата и внезапно да свива в алеята на Джим Треперещия. Натискаше спирачките толкова силно, че гумите свистяха и се плъзгаха докато спрат, после започваше да крещи и да тръшка вратите на патрулната кола, сякаш осъществяваше най-голямата полицейска акция след „Френската връзка“. Джим Треперещия неизменно хукваше към наркотика, вероятно на стойност петстотин долара — всичко, което можеше да си позволи — и го изсипваше в тоалетната, като задръстваше канализацията. Местният водопроводчик обожаваше Франк Шегаджията, който постоянно му осигуряваше работа, след като постъпи в полицията в Минерал Спрингс.