Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Барманът се ухили, пусна две кубчета лед и наля повече уиски.
— И все пак, това е по-малко лед, отколкото айсбергът, потопил „Титаник“ — отбеляза Арчи.
— Клубът еврейски ли е? — попита Ото.
— А ти как мислиш, синко? Приличам ли ти на сенатора Хенри Кабът Лодж? Този клуб е построен от евреи. Чух, че са отказали членство дори на комика Джак Бени. В днешно време може и да държат няколко евреи, но не им позволяват да стъпят на моравата.
— Мислех, че ако имаш достатъчно пари, ходиш където искаш.
— Още има много да учиш, синко. А вие в кой клуб членувате, момчета?
— Ами, всъщност не членуваме никъде.
— Ченгета сме от полицията в Лос Анджелис — добави Сидни Блекпул.
— Сериозно? — учуди се Арчи. — Навремето играх няколко игри с тамошни ченгета. В Хилкрест.
— Хубаво ли е като тук?
— Разбира се. Дайте ми визитните си картички. Ще ви поканя пак някой ден.
— Има ли наоколо филмови звезди? — попита Ото, оглеждайки хората, които влизаха да обядват в ресторанта.
— Може да видите Лусил Бол. Съпругът й е добър играч на голф.
— Тук ли живеят?
— Не, в Тъндърбърд. Той е евреин, но членува в този клуб.
— Ние играем в Грифит Парк. С няколко ченгета, сред които двама мексиканци, един чернокож и един евреин. Ако спечелим калифорнийската лотария, не може ли да станем членове на някой хубав крайградски клуб?
— Тук казват, че искат да са с хора от тяхната черга, синко.
— Но те са ченгета. От моята черга! — Ото беше искрено удивен. — Няколко милиона долара няма ли да ти осигурят достъп, ако не си от тяхната черга?
— По-лесно е да минеш отвъд Берлинската стена. Е, поне едно време. Искате ли по още едно питие, момчета? С кубче лед.
11.
Готически водоливник с фантастични фигури
Когато потеглиха към хотела, Ото изпитваше желание да изпие една пиня колада, да се потопи в басейна с минерална вода и може би да подремне, преди да размисли върху последното падение.
— Красиво място — каза Сидни, опитвайки се да поведе разговор.
— Не искам да говорим за голф.
— Ти настояваше да вземем стиковете и…
— Не искам да говоря за това.
— Голфът е само игра, Ото.
— Да, като ходенето по жарава. Или да плашиш Андрей Громико. Или играта на двадесет въпроса в ирански затвор.
— Поне се запознахме с някого.
— Арчи ми хареса. Хората се отнесоха добре с нас. Крайградският клуб е прекрасен. А сега, спри.
— Защо?
— Искам да хвърля стиковете си в канавката.
— Е, днес не ти вървеше. Но когато се върнем в хотела и изпием няколко питиета, ще се почувстваш по-различно.
— Чувствам мозъка си като поразен от тумор. Трябва да го спиртосат в буркан, за да го изучават идните поколения.
— Може да отидем да ти направят масаж.
— Каква полза! Вероятно няма да уцеля и масата за масаж.
— Ще те масажират на пода. Ще повикаме масажистка в апартамента.
— Е, това вече не е толкова лоша идея.
Когато се прибраха в апартамента, лампичката на телефона мигаше, затова Сидни се обади на телефонната централа. Съобщението беше от Харлан Пенроуд.
— Вероятно пак иска да се срещнем — рече Ото. — Плаче за осиновяване повече и от Оливър Туист.
— Ало? — отзова се икономът. — Тук дом Уотсън. Какво мога да направя за вас?
— Обажда се Сидни Блекпул.
— Любимият ми сержант след Гари Купър! — изцвърча Харлан. — Имам новина за вас.
— Каква?
— Прерових нещата на Джак и намерих нещо, забутано сред учебници и тетрадки. Не мисля, че полицаите са го видели!
— Какво?
— Снимка на Джак с едно момиче.
— Е, и?
— Снимани са пред хотелски басейн тук, в Палм Спрингс. Познавам мястото, защото имах приятел, който отсядаше там, когато дойдеше в града. Знам онзи глупав басейн, защото една вечер се скарахме и той ме блъсна във водата. Ударих главата си в перилата, които се виждат на снимката. Съсипах дрехите, новите си обувки и ръчния си часовник.
— Това ли е всичко? Само снимка на Джак с някакво момиче пред хотелски басейн?
— Ами, не е ли все пак нещо?
— Да, струва си да я видим.
— Може да е била девойка от колежа. Поне ще проверим.
— Добре, Харлан. Тази вечер ще си бъдеш ли вкъщи?