Богинята на светлината

— Ами болестите, предавани по полов път?

Златистите му вежди се събраха.

— Нямам болести.

— Е, добре. Това е хубаво. И аз нямам. Хубаво… — каза тя за трети път, с ясното чувство, че се държи като абсолютна и пълна глупачка. Изчезна обратно в банята, пусна водата и затвори вратата.

Аполон слушаше как тя прави сутрешния си тоалет. Струваше му огромно усилие на волята да не отиде при нея. Искаше да издърпа онзи чаршаф и да я вдигне на масата. След това щеше да се потопи в нея, гледайки очите й с цвят на мед, докато отново види отражението на собствената си душа в дълбините им. Тялото му се развълнува. Мисълта за Памела го караше да натежава и да се втвърдява. Време… напомни си той. Ще имат достатъчно време за правене на любов през годините, които ще прекарат заедно. Аполон затвори очи и облекчено въздъхна. Не ритуалът по призоваване беше причината тя да го желае. Ако беше така, страстта й по него щеше да угасне още след първия път, когато се любиха. Това съвсем определено не се случи. Ако нещо изобщо се промени, то беше само силата на желанието на Памела, което нарастваше всеки път, щом телата им се слееха. Тя спа в обятията му, с пръсти, вплетени в неговите. Дори в съня си продължаваше да търси сигурността от докосването на телата им. Той я обожаваше за това — още нещо, което истински го изненада. Никога преди Аполон не бе притискал и прегръщал любовница след свършването на любовния акт, или ако това се случеше, бе само прелюдия към нов сексуален акт. С Памела се чувстваше различно. Всъщност искаше близостта й, дори когато не се любеха.

Сега разбираше защо Хадес и Лина често сядаха близо един до друг, така че телата им да се докосват и защо пръстите им се задържаха по-дълго от необходимото по време на прости, обикновени действия като подаване на чаша или поднос с плодове. Те искаха тази връзка. Не, поправи се той. Те жадуваха тази връзка. Точно както той жадува за Памела.

Тя се появи от банята с чаршаф все още увит около тялото й, с току-що измито лице и влажна коса.

— Какво ще правим днес? — попита Аполон и протегна ръка към нея.

Памела взе ръката му и се сгуши до гърдите му. Какъв невероятен прилив на удоволствие почувства от тези прости думи! Той искаше да знае какво „ние“ ще правим днес.

— Е, след като сме изпуснали закуската — тя погледна часовника, чиито червени цифри показваха, че вече е два и пет следобед — както и обяда, мисля, че на дневен ред трябва да бъде храната. — Тя целуна силната линия на челюстта му, чудейки се за момент защо Феб няма еднодневна брада. — И колкото и да ми е неприятно да го споменавам, трябва да свърша малко работа, за да се подготвя за срещата с клиента ми утре.

Аполон докосна влажната коса, която стърчеше в прекрасно разбъркани кичури.

— Каква работа?