Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Да, добре. Изведнъж се почувствах много слаба. Но ще доведеш ли Куин обратно при мен възможно най-бързо?
— Обещавам — каза той, след което отвори вратата на колата и й помогна да се върне вътре.
Тя се облегна на седалката, очевидно изтощена, и Конлан усети вълна от загриженост, разбирайки какво й струва емпатията.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Ще я доведа направо при теб.
Тя вдигна поглед към него, очите й изглеждаха огромни върху бледото й лице.
— Тогава върви. Тръгвай.
Когато тя отново затвори очи, той тихо затвори вратата на колата, огледа се, за да види, че туристите са се преместили зад огромното си превозно средство, и се превърна в мъгла. Така щеше да стигне по-бързо и да остане незабелязан. И нека боговете простят на всеки, дръзнал да навреди на сестрата на Райли. Защото Конлан нямаше повече милост в себе си.
Глава 19
Райли изчака няколко секунди, след което надникна през мигли точно навреме, за да види как едрият атлантски принц се разтваря в облак от мъгла.
— Какво, по дяволите? — премигна и потърка очи. — Чудесно. Атлантската версия на Худини10.
Но тя нямаше време, за да се тревожи за него и глупавите му номера — болката на Куин я изгаряше отвътре. Бутна вратата на колата и скочи навън, след което се отправи по пътеката, в посоката, в която Воините бяха изтичали само преди минути.
— Сякаш някакъв глупав мъж може да ме държи далеч от Куин, когато тя се нуждае от мен. Нито сега, нито когато и да било. — Райли започна да тича, като отправи молитва на благодарност за старите маратонки, които бе нахлузила предишната вечер и все още носеше.
Нов пристъп от болката на Куин се стрелна през нея. Райли се преви на две за миг, после се изправи и затича още по-бързо, изпращайки успокоение на сестра си по единствения начин, който знаеше.
Идвам, Куин. Идвам. Не смей да умираш в ръцете ми — ти си всичко, което имам.
Конлан тъкмо беше подминал Вен и Седемте, тичащи надолу по пътеката, когато пътят се разшири и зави наляво. Тялото му все още беше във формата на полупрозрачна мъгла, щом прекоси завоя и се натъкна на сцена на насилствена смърт.
Шокът разруши концентрацията му и той се преобрази отново в тялото си с отвратително сътресение. Около дузина тела, кървави, осакатени и разкъсани лежаха на пътя. Усети гаденето да се надига в гърлото му, докато Воините шумно се струпваха зад него. Неподвижните, осветени от слънцето дървета представляваха пародиен контраст с ужасяващата гледка.
— Това е нередно — изръмжа Вен зад него. — Излиза извън рамките на нередното.
Джъстис си проби път с рамо и застана от другата страна на Конлан, с изваден меч и устни, откриващи зъбите му.
— Виждаш ли Райзън? Един от мъртвите ли е?
Тогава Алексиос мина покрай Джъстис и двамата с Конлан започнаха да оглеждат падналите тела. Останалите ги последваха, извадили кинжалите и оръжията си в готовност, очите им постоянно следяха гората за намек на ответна опасност.
— Този е шейпшифтър — извика Конлан, забелязвайки уличаващите очи, които след смъртта бяха възвърнали животинската си форма и цвят. Лежащия, накълцан на парчета, в краката му беше някакъв вид вълк.
Тогава Конлан вдигна рязко глава, търсейки този, който трябваше да бъде тук преди него.
— Аларик, къде си?
— Тук съм и се нуждая от помощта ти — отговори Аларик зад него.
Конлан се обърна и видя жреца да се изправя иззад паднало дърво. Отправи се към него, но спря насред стъпка.
Лицето на Аларик бе застинало в сурова и груба маска, а зелените му очи блестяха ярко и диво. Проговори отново, гласът му обещаваше жестока смърт за създателите на тази разруха.
— Не мога да й помогна. Тя ще умре.
Трополенето на обезумели стъпки прекъсна какъвто и отговор да бе измислил Конлан, и двамата с Аларик се обърнаха, за да видят Райли, която тичаше с всички сили към завоя.
Тя видя сцената и рязко спря, трепереща, след което започна да крещи.
— Куин! Къде си?
Конлан се завтече към нея, но Джъстис бе този, който я хвана, когато тя падна. Той я вдигна на ръце и внимателно я прехвърли в тези на Конлан, след което се поклони леко.
— Твоят човек, принце мой.
Конлан пренебрегна подигравателната нотка в гласа на воина и сведе глава към Райли.
10
Хари Худини — (1874–1926) — илюзионист, роден в Австро-Унгария, но живее и работи в САЩ. — Б.пр.