Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Ш-ш-т. Тя все още не си е отишла. Имаш време да се сбогуваш.
Тя дишаше тежко и започна да крещи отново, буташе го и дереше с ноктите си, опитвайки се да стъпи на земята.
— Не! Не и сестра ми. Пусни ме долу. Пусни ме долу веднага!
Вместо това той я придърпа по-близо, обръщайки лицето й към гърдите си, за да не вижда касапницата, която ги заобикаляше. После закрачи към Аларик, заобикаляйки телата.
Когато достигна прикритието на дърветата, той отпусна хватката си и свали нежно Райли на земята. Аларик бе коленичил пред тялото на жена. От рана в рамото й течеше кръв. Конлан подуши въздуха. Миризмата на сяра и барут.
Беше простреляна.
Куин имаше къса тъмна коса, за разлика от златистото на Райли, но бялата копринена кожа и нежните черти на лицето й, бяха белязани със силата и красотата на сестра й.
Райли се хвърли на земята и обви ръце около сестра си, ридаейки. За миг — частица от секундата, преминала толкова бързо, че Конлан не бе сигурен какво е видял всъщност, Аларик се напрегна, а пръстите му се извиха като нокти, сякаш щеше да нападне Райли.
Точно когато Конлан понечи да застане между двамата, моментът отлетя. Зелените пламъци в очите на Аларик намаляха леко.
— Помогни й! — Райли повдигна главата на сестра си, внимателно я постави в скута си и се взря в Аларик. — Помогни й! Зная, че можеш да го направиш. Излекува отравяне, рана от меч и черепно нараняване. Със сигурност можеш да излекуваш една малка… О, боже мой, раната е огнестрелна. Моля те, моля те… — умоляваше тя, като по някакъв начин едновременно ридаеше и издаваше команди.
Аларик поклати глава, а лицето му имаше замаян израз. Очите му бяха диви, сякаш щяха да се завъртят в орбитите си. Конлан никога преди не го беше виждал такъв.
— Не мога — промърмори той на пресекулки. — Не мога да я достигна. Чувствам единствено болката, която разпраща. Не мога да премина през нея.
Конлан падна на колене до Райли и обви ръце около нея, с надеждата да й даде някаква утеха. Тя го изблъска с лакът гневно и се отърси от него, като нито за миг не отдели погледа си от Аларик. Присви устни и оголи зъби, изръмжавайки толкова диво, че заприлича на шейпшифтър.
— Можеш и ще го направиш, защото аз ще те преведа през болката — с тези думи сграбчи ръката на Аларик в желязна хватка и я издърпа към рамото на сестра си. — Виждала съм изцеления по телевизията. Как лекуват вещиците. Трябва да докоснат раната, за да го направят. Предполагам, че и при теб е същото.
Докато Конлан ги наблюдаваше, някак Райли успя да спечели борбата с Аларик, преодолявайки съпротивата му с очевидно отчаяние. Когато дланта на жреца измина последния инч от пространството, делящо го от рамото на Куин, Конлан видя как аквамаринен блясък премина от дланта на Аларик в сестрата на Райли.
Когато най-накрая пръстите на жреца докоснаха Куин, тялото й, почиващо в скута на Райли, подскочи при контакта, а краката й се удариха в червено-златната купчина от паднали листа, насред която се намираха. Райли затвори очи, все още държейки здраво ръката на Аларик. Главата му отскочи назад, потрепери, вените на врата му ярко изпъкнаха, а всеки мускул по тялото му се стегна.
Конлан вдигна ръце към раменете на Райли, но токов удар го блъсна назад далеч от нея. За няколко секунди, и тримата — Аларик, Куин и Райли, бяха замръзнали в болезнено жива картина, изрисувана в сияйна синьо-зелена светлина.
Тогава, като един, Райли и Аларик се приведоха напред, борейки се за въздух. Конлан улови Райли, преди да падне върху сестра си и нежно обхвана брадичката й с ръка, изучавайки лицето й за следи от наранявания.
Аларик постави ръка върху коляното си, докато другата все още лежеше върху рамото на Куин.
— Не зная защо беше въвлечена в лекуващия процес, Райли. Никога преди не съм насочвал оздравителни сили по този начин. Ранена ли си?
Преди Райли да успее да отговори, тих, леко дрезгав женски глас, се вряза в шума от накъсани вдишвания.
— Ако преместиш тази ръка и един инч по-близо до гърдите ми, ще я отрежа.
Аларик хвърли поглед към очите на Куин, когато тя ги отвори и падна назад, по-далеч от нея. Изстреля се на краката си с такава скорост, че Конлан почти не бе в състояние да го проследи и започна да се отдалечава от тях, докато клатеше глава и мърмореше нещо на себе си.
Конлан не успяваше да различи думите, но чу интонацията на древния атлантски и се учуди. Погали косата на Райли, леко докосване, с което по-скоро да успокои себе си, отколкото нея, и се изправи, за да последва Аларик.