Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Двете жени продължиха към ресторанта на хотела. Доктор Свенсон забърза след тях, настигна ги точно преди входа и се покашля. Те се обърнаха. Той се слиса, когато видя, че лицето на жената с кестенявата коса е обезобразено от тънък извиващ се белег от изгорено, който пълзеше около очите й и по слепоочията. Беше с елегантна светлосиня рокля, кожата й бе доста светла и без несъвършенства, освен споменатото, устните й бяха начервени. Спътницата й бе по-ниска, косата й бе по-тъмнокафява и по свой начин бе също така смайваща, макар че носеше същите обезпокоителни белези. Беше с рокля на райе в жълто и бледозелено с висока дантелена яка. Щом обаче привлече вниманието им, Свенсон загуби дар слово. Никога не се бе женил, никога не бе живял край жени — тъжно беше, но се чувстваше по-удобно до труп, отколкото до жива жена.
— Извинете ме, дами, може ли да ви се натрапя за момент?
Те го гледаха мълчаливо. Той продължи:
— Казвам се Абелард Свенсон, надявам се, че ще можете да ми помогнете. Аз съм лекар. В момента търся един човек, поверен на грижите ми — много важна личност, за която, както разбирате, всички въпроси трябва да са дискретни.
Те продължаваха да го гледат втренчено. Жената от картата се усмихна леко, в ъгълчето на устата й проблесна мимолетен интерес. Погледът й се премести на шинела му, на е полетите и високата яка.
— Военен ли сте? — попита тя.
— Лекар съм, както казах. Военен лекар с чин капитан от Мекленбургския военноморски флот, назначен със специални задължения по — тук гласът му се снижи — дипломатически причини.
Те продължаваха да се усмихват. По някаква причина бяха решили да го приемат и той реши да направи всичко по силите си, за да се възползва от тази възможност. Кимна към ресторанта.
— Предполагам, че отивате на вечеря. Ако мога да споделя с нас чаша вино, това ще е повече от достатъчно време, за да ми помогнете в моето търсене.
— Търсене? — каза жената от картата. — Колко забавно! Аз съм госпожа Марчмур, моята приятелка е госпожица Пул.
Свенсон застана между тях и те го хванаха под ръка. Макар че физическият контакт му бе приятен, той стъпваше леко на една страна, та револверът в джоба му да не се отърква о госпожица Пул.
— Сърдечно ви благодаря за любезността — каза и ги поведе напред.
Когато влязоха обаче жените поведоха него покрай многото свободни маси към другия край на ресторанта, където зад дискретни врати имаше отделни стаи за хранене. Един келнер им отвори, жените се освободиха от ръцете на Свенсон и влязоха. Свенсон кимна на келнера и ги последва.
На елегантно подредена маса седеше висока жена с черна коса и пронизващи виолетови очи. Носеше късо черно жакетче над червена копринена рокля с изящна бродерия с жълт конец с китайски мотиви. Погледна Свенсон с усмивка, която той възприе като неутрално любезна, но която въпреки това накара дъха му да секне. Той кимна почтително. Жената отпи глътка вино, без да спира да го гледа. Двете жени седнаха до нея от двете страни на масата. Свенсон стоеше неловко в другия край — масата бе достатъчно голяма, за да седнат поне по трима души от всяка страна — и госпожа Марчмур се наведе и пошепна нещо в ухото на жената в червено. Жената кимна и му се усмихна по-широко. Свенсон усети, че се изчервява.
— Доктор Свенсон, седнете, моля, и си налейте вино. Според мен е много добро. Аз съм мадам Лакер-Сфорца. Госпожа Марчмур ми каза, че търсите някого.