Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Ако е скоро, на Хортън няма да му пука, че мога да науча за това, преди да очистя третия обект. Оттук следва, че третият обект е капан.
— Третият обект… и друг ли има? Кой?
— Даян Шмолц.
— Съдията от Върховния съд?! Да не си се побъркал, по дяволите?
— Успокой се. И без това щях да откажа. Но излиза, че той изобщо не е очаквал да го направя. Просто е било начин да ме примами във Вашингтон.
— Мамка му. Във Вашингтон ли си в момента?
— Да.
— Трябва да се махнеш. Столицата е последното място, където би искал Хортън да те преследва. Особено сега той разполага с местни ресурси, които могат да блокират града така, все едно е хлопнал вратата на килера.
— Благодаря за информацията — отвърнах и се приготвих да затворя. — Ще ти се обадя, когато съм на безопасно място.
— Чакай — спря ме той. — Един момент. Току-що получих нещо… Уф… мама му стара!
— Какво има?
— Обява за терористични актове. Разпраща се до всички в разузнаването и правоохранителните органи. До ЦРУ, ФБР, местната и щатската полиция, до всички. Пише… чакай малко, добре, ето, Шорок и Финч не били умрели — били убити. Според токсикологичните изследвания, с цианид. И че си замесен ти. Ти, двамата агенти от СРП, за които ме пита, и Докс. И че всички сте въоръжени, имате подготовка за спецоперации, и се смята, че в момента се намирате в района на Вашингтон, подготвяйки нов терористичен удар.
Трябваше да е Хортън. Никой друг не знаеше за цианида. А Хортън не знаеше, че аз изобщо не съм го използвал.
— Сега не можете да се измъкнете — продължи Канезаки. — Всяко летище, всяка жпгара, всяка автогара гъмжат от охрана. Всички охранителни камери в града ще ви търсят.
— Има ли снимки?
— В съобщението са доста зърнисти. Като уголемени кадри от записи на охранителни камери.
Лас Вегас, досетих се аз. Такситата бяха най-големият ни шанс, поне в началото. Колкото повече се отдалечим от центъра, толкова по-малка щеше да е концентрацията на противника. Но трябваше да действаме бързо.
— Добре, поне снимките са лоши. Съмнявам се, че обикновеното ченге…
— Ти не разбираш. Няма да ви арестуват. Президентът има списък на хора, подлежащи на унищожаване, не си ли чувал? Към обявата върви секретна заповед, в която се казва, че сте включени в списъка. И четиримата. Ще ви застрелят без предупреждение. А ако все пак ви заловят, има Гуантанамо, Баграм, лагер „Не“, Солницата… и това са само местата, за които се знае. Могат да ви пратят в други, за които от Червения кръст никога не са чували, камо ли да са ги посещавали, разбираш ли? Ще имаш номер и толкова. Никой няма да ти знае името. Джон, някои от тези места все едно са на друга планета или в друго измерение. Ако попаднеш там, ти си просто…
— Трябва да вървя. Ще ти се обадя.
— Чакай. Искам да ви помогна.
— Защо?
— Защото вече само вие можете да предотвратите това нещо.
— Глупости. Пусни информацията да изтече до медиите. Нямаш ли връзки в „Ню Йорк Таймс“?
Канезаки се засмя.
— Да не мислиш, че „Таймс“ ще направи нещо, дори да имах доказателства? Публикуваха информацията за незаконната програма за вътрешно наблюдение на Буш, чак след като беше преизбран за президент. Главният им редактор иска от Белия дом разрешение за всеки материал, за бога, и се гордее с това!
— Тогава в някоя телевизия. В Ей Би Си или Си Ен Ен например.
Том пак се засмя.
— Гледа ли репортажа на Джереми Скейхил за секретния затвор на ЦРУ в Сомалия? Началството само дето не получи удар, толкова точен беше. Използваха Барбара Стар и Луис Мартинес, за да го дискредитират. Ей Би Си или Си Ен Ен — моралните стожери на нацията!
— Тогава се обади на Скейхил.
— Хората, с които си имаме работа, просто ще наредят на телевизиите да го игнорират или дискредитират. Телевизиите работят за нас, Джон. Което, признавам, обикновено е полезно и самият аз многократно съм се възползвал от това. В момента обаче работят срещу нас.
— Тогава „Уикилийкс“.
— Виж, това е разумно. Но нямам доказателства. Дай ми нещо.
— Не. Не искам да затъвам повече. Искам да се измъкна.
— Значи няма да накараш Хортън да си плати, че се опитва да те накисне, така ли?!
Не отговорих.
— Мислиш ли, че ще престане да те преследва? Знаеш не по-зле от мен, че сега ще е мотивиран повече отвсякога.