Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Поспрях в друг парк, извадих айпада от раницата си и намерих безплатна мрежа. Проверих банковата сметка и се уверих, че депозитът от тристате хиляди е там. После влязох в секретния уебсайт, за да видя дали Хортън е качил досието на обекта.
Там беше. Отворих го и прочетох името. Щях да го позная, дори да не следваше непосредствено длъжността й:
Даян Шмолц. Съдия от Върховния съд на САЩ.
„Не — поклатих глава, без да откъсвам очи от екрана. — В никакъв случай.“
Той пренебрегваше правилото ми за жените и децата. Може би си мислеше, че не съм говорил сериозно, че парите ще означават повече. В такъв случай грешеше. Отдавна живеех по своите правила и дори единственото отклонение от тях не можеше да се смята за истинско изключение, защото го бях направил по лични причини, не професионално. И нямах намерение да ги променям.
„Ами ако нейната смърт спаси живота на хиляди?“
Не. Не ме интересуваше. Ако разбирам от нещо толкова добре, колкото от убиване, това е склоняването към престъпление. Стъпка по стъпка. Изкуството да накараш някого да прекрачи граница, която дори не вижда, докато не се обърне назад и не осъзнае, че тя вече е останала невъобразимо далече зад него.
Прегледах досието. Снимки. Домашни адреси, и двата във Вашингтон, и вила в западен Мериленд. Програма. Нямаше отбелязани предохранителни мерки, нито охрана, защото досега нямаше покушения срещу съдия от Върховния съд.
Само че нямаше никаква логика. Никога не бях се интересувал много от онова, което минава за правосъдие в Америка, но бях чувал името на Шмолц и знаех, че има репутация на един от последните съдебни пазители на гражданските свободи. Не можех да си представя, че участва в заговор за тяхното ликвидиране. По-скоро бих очаквал да е на противната страна.
Продължих нататък и видях, че Хортън е предугадил колебанията ми. Ето какво пишеше той:
„Когато обяви извънредните си пълномощия, президентът ще бъде даден на съд. Ще го подкрепят четирима авторитарни съдии от Върховния съд. Не е известно как ще постъпят другите четирима. Шмолц категорично ще му се противопостави и това евентуално ще доведе до загуба с петима срещу четирима. Няма да е непременно фатално за техните планове, но определено ще е сериозна антиреклама, ако не си осигурят благословията на Върховния съд, наред с тази на Конгреса.
Синът на Шмолц е юрист, женен, с три малки деца. Той е скрит хомосексуалист и заговорниците разполагат с фотографски и видео доказателства за неговите изневери. Освен това на два пъти е заплашвал да се самоубие и е подлаган на лечение. Шмолц разбира, че разкриването на хомосексуалността на сина й ще разбие семейството и кариерата му, ще съсипе внуците й и най-вероятно ще накара този нестабилен човек да отнеме живота си. И ще направи каквото й кажат, за да предотврати всичко това.
Но не и ако преди това умре.“
Препрочетох важните абзаци и започна да ме обзема неприсъщ за мен гняв. Едно от правилата ми винаги е било да не убивам хора, които не са извършили престъпление. И освен това никога не ми е допадала идеята да реша проблем с индивид А, като ликвидирам индивид Б. Да убия Шмолц? Ако наистина исках да направя нещо добро на света, помислих си аз, трябваше да се изправя срещу хората, които заплашваха да съсипят сина и внуците й, само за да си осигурят благоприятния й глас.
Зачудих се защо Хортън не направи нещо не толкова крайно. Да намери начин предварително да отстрани сина й и да предотврати шантажа? Може би се опасяваше, че така ще се разкрие пред заговорниците, докато никой нямаше да свърже с него естествената смърт на една мила наглед баба в съня й.
Само че това не ме интересуваше. Вече не ми харесваше как мирише всичко това и накъде ме води. Другите можеха да правят каквото си искат. Аз бях дотук.
Излязох от сайта и изтрих историята на браузъра, после намерих уличен телефон, позвъних в „Хилтън“ и помолих да ме свържат с Джеймс Хендрикс, името, под което знаех, че се е регистрирал Докс.