Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Играч ли? — възкликна Докс. — Виждал ли си снимка на тая жена? Тя прилича на баба ми. Аз няма да й затисна лицето с възглавница, не, благодаря. После ще сънувам кошмари до края на живота си.
Реакцията на Тревън не ми харесваше. Това гневно избухване не беше резултат на трезв размисъл. Зачудих се защо е толкова докачлив. Дали се чувстваше изключен от екипа? Завиждаше, че не е бил в центъра на събитията при ударите срещу Шорок и Финч? Струваше ми се глупаво, толкова способен и опитен човек да се държи като пубертет. Ако бе възможно да ми плащат пак толкова и да стоя настрани, направо щях да се радвам.
Но всъщност ми беше все тая.
— Ето — казах аз, включих айпада и влязох в секретния уебсайт. Въведох паролата си и видях съобщение от Канезаки: „Обади ми се веднага!“.
Изтрих го и подадох устройството на Тревън.
— Почакайте. Май има някаква нова информация за Хортън. — Заредих батерията на джиесема си, включих го и набрах номера на Том.
Той отговори на мига.
— Ти ли очисти Джак Финч? — попита Канезаки.
Стъписах се, но не се издадох.
— Какви ги говориш? — Видях, че другите ме поглеждат.
— Стига с тия игрички. Президентът всеки момент ще обяви неговия наследник. Полковник Хортън.
Стомахът ми се сви.
— Наследник на Финч е… Хортън?! — Ларисън кимна, сякаш предварително го е знаел.
— И това не е всичко. Шорок, оня, с чиято смърт в Лас Вегас според тебе Бог проявявал чувството си за хумор, е давал показания на закрити заседания в Конгреса за злоупотреби в Националния антитерористичен център. Той е бил само цивилен ръководител, нищо не е разбирал от операции — последният човек на света, който е искал или е можел да организира атентат под фалшив флаг. Но знаеш ли кой ще го замени?
Призля ми.
— Не.
— Вторият човек там, Дан Гилмор. А Гилмор не е цивилен. Служил е в Съвместното командване на силите за специални операции. От хората на Хортън. През целия си живот е бил в системата на армията, разузнаването, военната индустрия и безопасността. И е фанатик. Малтийски рицари като Джеймс Джизъс Енгълтън и Уилям Кейси, кръстоносни отличителни знаци…
— Кръстоносни отличителни знаци ли?
— Някои от тези хора, като Ерик Принс например, смятат, че действията ни в Близкия изток и Средна Азия са свещена война, нов кръстоносен поход. И сега тая мрежа от фанатици е в идеална позиция да управлява групите, които според Хортън щели да бъдат използвани за предстоящите атентати под фалшив флаг. Шефът му, който досега му е пречил, вече го няма и той е номер едно. Може да прави каквото си иска, без да се налага да обяснява нищо на някакъв досаден цивилен.
Не отговорих. Имаше прекалено много информация за обработване.
Докс, Ларисън и Тревън ме наблюдаваха, забравили сандвичите си. Не бях казал почти нищо, но изражението и позата ми трябва да им бяха разкрили всичко.
— Ти ли го направи? — отново попита Канезаки. — Шорок? Финч? Ти ли беше?
Мълчах.
— Господи, Джон. Ти не предотвратяваш атентати под фалшив флаг. Току-що си разчистил пътя пред извършването на преврат!
Продължавах да мълча. Мъчех се да свържа точките. Ларисън имаше право. Бях идиот. Идиот.
— Загряваш ли? — каза Канезаки. — Хортън не се опитва да им попречи. Той е един от заговорниците. Примесил е много истини сред лъжите си, само за да…
— Стига — прекъснах го аз. — Остави ме да помисля.
— Какво става? — не се стърпя Докс.
Вдигнах ръка с длан напред и попитах Том:
— Това обявяване на новия пост на Хортън за кога се планира?
— Не знам. Но се говори, че ще е скоро.
— Ами Гилмор? Кога ще обявят встъпването му в длъжност?
— Също скоро.
Поставих палец върху микрофона на телефона и погледнах към другите. Мислите ми препускаха, но успях външно да запазя спокойствие.
— Работата с Шмолц е капан. Трябва да се махнем оттук. Пригответе се. Просто се опитвам да науча малко повече и ще ви обясня всичко. После ще обсъдим как да се измъкнем.
Тримата се изправиха. В стаята се усещаше усилващо се, почти електрическо напрежение, което не ми харесваше. Отдръпнах палеца си и казах на Канезаки:
— Нещо друго?
— Да. Защо питаш за кога се планира обявяването на новите постове на Хортън и Гилмор?