Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Мислиш, че имам нещо общо с това, така ли? — сопна ми се Тревън. — И аз съм прецакан също като вас.
Виждах, че държи пистолета си също толкова решително, колкото и аз.
— Свали оръжието, ако не искаш да си прецакан завинаги.
Той не отговори.
Ларисън продължаваше да ни наблюдава. Приличаше на гърмяща змия, която се опитва да реши в коя посока да нападне.
Струваше ми се, че остават около две секунди преди напрежението да изригне. Нямах представа как да го предотвратя.
Изведнъж Докс вдигна дулото на своя уилсън към собственото си гърло.
— Дръжте така — каза той. — А някой е мръднал, а съм го гръмнал тоя.
Запремигвах. „Какво ти става, мама ти стара?“
— Свалете оръжието — продължи моят партньор. — Иначе все съм му пръснал мозъка на тоя, кълна се!
И Докс замести поглед от единия към другия, облещен като побъркан.
Ларисън се ухили и избухна в смях.
— Добре, печелиш, печелиш — каза той, пъхна пистолета отзад под колана си и вдигна ръце.
Тревън го стрелна с поглед и отново насочи вниманието си към Докс. Пистолетът му продължаваше да сочи към мен.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Божичко! — възкликна с фалцет Докс. — Тоя е отчаян. Правете каквото ви казва! Правете каквото ви казва!
— Ти си луд — изсумтя Тревън, но отпусна пистолета си няколко сантиметра. Последвах примера му.
— Какво, никога ли не сте гледали „Пламтящи седла“? — попита Докс. — С Кливън Литъл? Винаги съм се чудил дали може да се получи наистина.
Дулото на Тревън се наведе още малко.
— Ти си луд — повтори той.
Докс продължаваше да държи собственото си дуло, опряно в гърлото си.
— Е, това е филм, нали разбираш. Много хубав филм, в който…
— Гледал съм го — прекъсна го агентът на СРП.
Моят партньор отпусна оръжието си и го пъхна отзад под колана си.
— Е, може би не си забелязал, и това сигурно се дължи на моето изключително изпълнение, но преди две секунди бяхме на ръба да извършим едно голямо групово самоубийство. Освен че се надявах да ви накарам да се освестите, ето какво исках да ви демонстрирам. Виждате ли, като опрях пистолет в собственото си гърло, аз метафорично…
— Разбрахме — прекъснах го и свалих оръжието си.
Тревън направи същото.
— Чакам някой да ми благодари, че не изиграх сцената с лагерния огън — прибави Докс.
Ларисън още се хилеше и аз предположих, че за пръв път е оценил хладнокръвието на Докс в момент, в който става адски напечено. И последователността, скрита зад неговата селяндурска шантавост.
— Адски си талантлив, готин — каза той и думите му прозвучаха достатъчно нелепо, за да ме накарат да осъзная, че и това трябва да е реплика от филма.
— А те са страшно тъпи — потвърди подозрението ми Докс. Двамата се засмяха и аз си помислих, че сега вече ще се сприятелят. Човек не биваше да се закача с Докс, но ако се смееш на шегите му, има голяма вероятност да си спечелиш верен другар.
Тревън обаче продължаваше да е под въпрос. Пъхнах пистолета обратно под колана си. Агентът на СРП се поколеба, но последва примера ми.
— Да се опитаме да запазим спокойствие — заговорих. — В момента доста хора се опитват да ни убият, така че не е нужно да ги улесняваме. — Докс и Ларисън още се смееха, тъй че думите ми бяха насочени главно към Тревън. И към самия мен, предполагам.
Предадох им разговора с Канезаки. Всички се съгласихме, че като цяло най-сигурният ни ход е да останем там до срещата с него в гаража.
— Трябваше да се сетя, че тия обекти и цялата тая работа са прекалено големи, за да ни оставят после на мира — рече Докс. — Допуснах проклетите пари да ми замъглят разума.
Останалите мълчахме. Докс погледна Ларисън.
— Струва ми се, че си заслужи правото да кажеш „Нали ви разправях!“.
Ларисън поклати глава.
— Въпросът е какво да правим сега.
— Точно така — потвърди Тревън. — Където и да ни закара твоят човек, добре, няма да сме на мушка, поне за момента, какво обаче ще правим после?
Обърнах се към Ларисън.
— Ти ми спомена, че знаеш как да се доберем до Хортън.
Той кимна.
— Ако наистина си готов да ме изслушаш.
Погледнах го.
— Готов съм.