Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Продължавах да мълча.
— Мама му стара, Джон, остави ме да ти помогна!
Не виждах никакъв изход.
— По дяволите! Как?
— Ще дойда при вас. Ще ви скрия в багажника на колата си и ще ви изведа от града.
— В багажника ли? Ние сме четирима. Каква кола караш?
— Хонда.
— Какъв модел?
Пауза.
— „Сивик“.
Озърнах се към Ларисън, Тревън и Докс.
— Няма да стане — реших аз.
— Ще се смаеш какво можеш да натикаш в тясно пространство с малко олио — обади се Докс, очевидно интуитивно усетил за какво разговаряме.
— Имаш ли по-добра идея? — попита Канезаки.
— Става дума за триста и петдесет, четиристотин кила. Няма да ни събереш там даже с бензинова резачка и месомелачка. А дори да успееш, задницата на колата ти ще увисне подозрително ниско.
— Ще взема назаем минивана на сестра ми. Ще налягате по пода. Стига да не ме спрат, никой няма да ви забележи. Направен е за седем души, амортисьорите дори няма видимо да се свият.
Това звучеше по-обещаващо.
— Кога можеш да пристигнеш?
— Къде сте?
Ако беше който и да е друг, щях да заподозра капан. Аз обаче му имах доверие повече, отколкото на всеки друг, освен на Докс. Пък и не ми оставаше избор.
— В „Капитъл Хилтън“.
— Тя живее в Чеви Чейс. Не е чак толкова далече, но вече започва пиковият час.
— Можеш ли да я помолиш да се срещнете някъде по-наблизо и да си размените колите?
— Добра идея. Ще съм при вас след час. Може би по-малко. Ако има проблем и не успея да се свържа с нея или е някъде навън с децата, ще ти позвъня.
— Остави съобщение в секретния уебсайт. Телефонът ми ще бъде изключен.
— Ясно, добре.
— Ще се срещнем на най-долното ниво в подземния гараж. Далече от асансьорите.
— Ясно. До скоро.
Затворих, изключих и прибрах джиесема си. Ларисън, Тревън и Докс се бяха изправили и стояха на разстояние един от друг, с отпуснати ръце и разтворени длани. Приличаха на гангстери в уестърн половин секунда преди да натиснат спусъка.
— Какво става, мамка му? — попита Тревън.
Не ми хареса обвинителният тон, който долових във въпроса, и си напомних да проявя хладнокръвие при отговора. Четирима въоръжени, опасни и изведнъж изгубили доверие един в друг мъже в малка стая… ако нещата излезеха от контрол, щеше да е много зле.
— Ти се оказа прав — погледнах Ларисън аз. — Хортън ни е накиснал. Ще заменят Шорок с човек на Хортън, а Финч — със самия полковник. Властите преди малко са разпространили някаква обява за терористични актове, в която се казва, че ние четиримата сме убили двамата с цианид. И току-що са ни включили в президентския списък на хора, подлежащи на унищожаване. И знаят, че сме във Вашингтон.
— Хортън и неговият проклет цианид! — възкликна Докс. — Значи единственият смисъл от цианида е бил да ни инкриминират и да звучи страшно за публиката, нали така?
Кимнах.
— Да. И странното е, че изобщо не съм го използвал. А никой друг не…
Млъкнах, осъзнал, че пропускам нещо очевидно. Опасно очевидно. Тревън присви очи.
— Какво има?
Не отговорих. Хората, които смятаха, че съм убил Шорок с цианид, всъщност бяха трима: не само Хортън, но и Ларисън и Тревън. Който и да е от тях или и двамата можеха да са казали на полковника, че съм използвал цианида. Това трябваше да му е дало допълнителна увереност, за да фалшифицира токсикологичните експертизи.
Защото си мислеше, че ако някой направи по-сериозна проверка, ще открие следи от цианид.
— Как тогава очисти Шорок? — попита Ларисън. — Като Финч ли?
Направи ми впечатление, че въпреки напрежението в стаята, той е запазил безпристрастието и професионалното си любопитство.
— Няма значение — отвърнах. Но ако работеха за Хортън, Ларисън и Тревън нямаше да фигурират в обявата за терористичните удари, нали така? Освен ако не целяха да изглежда, че всички сме в един кюп, докато всъщност…
Тревън се напрегна. С периферното си зрение видях, че и Докс го е забелязал.
Последваха светкавични като мъгла движения и след миг четиримата бяхме с извадени пистолети. Ние с Тревън се целехме един в друг. Оръжието на Докс сочеше към Тревън. Дулото на Ларисън беше наведено към пода, но главата и погледът му се въртяха от Тревън към Докс, след това към мен и обратно.