Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Добре тогава. Ще ни трябва колата на твоя приятел. Не само за да се измъкнем от района. А за да се върнем в Лос Анджелис.
17.
Ларисън ни съобщи за слабото място, което беше открил. Хортън имаше дъщеря.
— Студентка във факултета по екранни изкуства на Калифорнийския университет в Лос Анджелис — поясни той. — Казва се Мими Кей. Родителите са разведени и момичето използва моминската фамилия на майка си, която е японка.
— Но аз проверих Хортън в „Уикипедия“ — възразих. — Когато за пръв път спомена името му. Нямаше почти нищо, освен някоя и друга подробност за военната му кариера, но пишеше, че е разведен, без деца.
— Той не иска хората да знаят за нея — отвърна Ларисън. — Има много врагове. Сигурно затова дъщеря му използва майчиното си име. За да не могат да я свържат с него.
— Добре де, ами ти как научи? — поинтересува се Докс.
Ларисън се усмихна.
— Винаги съм знаел, че ако ме разкрият и някой тръгне срещу мене, това ще е Хорт, затова исках да се застраховам. И след като изпълних номера с изчезването, но преди да направя хода със записите с изтезанията, аз го поставих под наблюдение. Извадих късмет — един ден го видях да обядва с красиво момиче в центъра на Вашингтон. Проследих момичето до Джорджтаунския университет. Повисях известно време във фейсбук и я открих. Профилът й беше със защитена самоличност, но лесно намерих името й, след което се уверих, че е студентка в Джорджтаун, и не след дълго я свързах с проваления брак на Хорт. После с малко социални умения я накарах да приеме покана за приятелство от профил, който създадох специално. От фотографиите в профила й си личи, че е близка и с двамата си родители. Нещо повече, Хорт е луд по нея. Трябва да видите лицето му на снимките, на които са заедно. Гарантирам ви, ако се доберем до момичето, Хорт ще направи каквото му кажем.
Само преди няколко часа бях реагирал с гняв и отвращение на информацията, че заговорниците заплашват нечии роднини, а ето че сега обсъждах същото. Имах две възможни линии на оправдание: първо, че за разлика от Шмолц, Хортън сам е започнал това нещо. Второ, че за разлика от заговорниците, нашата заплаха срещу Мими Кей ще е блъф.
Погледнах лицето на Ларисън и видях, че по последния въпрос няма да се разберем. Щеше да се наложи да го наблюдавам. Внимателно.
— И тя сега е в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, така ли? — попитах.
Ларисън кимна.
— Тая есен ще почне втора година. Не съм преставал да я следя.
— Значи затова той познава толкова добре Лос Анджелис — досетих се. — Чудех се и при двете ни срещи. Всъщност той предложи да се срещнем там. Първо реших, че просто е избрал подходящо място между Вашингтон и Токио, но не е било така. Търсел е повод да отиде на гости на дъщеря си.
Ларисън пак се усмихна.
— Неговото момиченце.
— Добре, но как ще действаме? — намеси се Тревън. — Нямаме представа къде живее тя, не познаваме навиците й, съмнявам се, че знаем много за университета. Къде ще я отвлечем? Къде ще я държим? Ако не разполагаме с нужните средства, не виждам как ще я принудим да кротува и да се подчинява, без да използваме сила. И вижте, ще направим каквото е нужно, но ако я притиснем прекалено много, кой знае как ще реагира Хорт. Заплаха за живота й, да, категорично, но ако се наложи наистина да стигнем дотам, няма да има с какво да му въздействаме.
— Не знам, аз смятам, че идеалният начин да принудим Хорт да омекне, е като й направим нещо и обещаем да й направим нещо много по-лошо — заяви Ларисън.
— Добре — кимна Тревън. — Да речем, че я отвлечем. Държим я някъде, заплашваме, че ще й направим нещо, ако Хорт не омекне. Но даже да бие отбой, в мига, в който дъщеря му е в безопасност, пак ще насъска копоите си срещу нас. Няма да я държим вечно я!
— Няма — потвърди Ларисън. — Само докато си върна диамантите.
— Още ли мислиш за диамантите? — изненада се Докс. — Мамка му, аз само се чудя как да накарам президента да ме извади от личния си списък с хора, подлежащи на унищожаване, и да не ме прати в някой от тайните си затвори до края на живота ми.
— Все същото е — обясни Ларисън. — Някога хрумвало ли ти е каква безопасност може да си осигуриш с двайсет и пет милиона долара?
— Знам, че искаш да си върнеш диамантите — обадих се аз. — Но мисля, че само те няма да решат сегашните ни проблеми. Трябва да сме наясно с новата ситуация и как да подходим към нея.