Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Мисълта за Марика и останалите му приятели го върна обратно на земята. Страхът му растеше с всяка изминала минута. Дали ги бяха подложили на мъчения? Живи ли бяха? Искаше му се да вярва, че е така.

— Колко ни остава? — попита Джейк, когато спряха на едно кръстовище.

Тя посочи вляво. Бяха стигнали до западната стена.

Някъде зад тях прозвуча рог. Сигналът идваше от центъра на града. По време на бягството си неведнъж бяха чули този сигнал за тревога.

— Насам — каза Нефертити.

Тя хукна по една странична алея, толкова тясна, че трябваше да вървят един зад друг. Алеята свиваше ту наляво, ту надясно и над нея се носеше мирис на гнили зеленчуци и развалено месо. Нефертити повдигна с отвращение полите на робата си, за да прескочи локва, за която се надяваше да е мръсна вода, излята от някой леген.

Най-сетне спря. Джейк надникна през рамото й и видя крива табела, увиснала на една верига. Нямаше име, а само рисунка на гвоздей с квадратна главичка, пречупен като светкавица.

— „Кривият гвоздей“ — каза тя. — Пристигнахме.

Отворените прозорци грееха озарени от светлината на огъня в камината. Ароматът на печено пиле (или по-скоро на някое пустинно животно с вкусно месо) примами Джейк и той пристъпи напред. Не бе хапвал нищичко през деня.

Тъкмо достигнаха вратата, когато тя се отвори с трясък пред тях. На прага се олюля гигант с червеникава брада, който разливаше халба в треперещата си десница. Едрият мъж се подпря на срещуположната стена, приведе се и изпразни набързо съдържанието на стомаха си.

Нефертити побърза да отскочи назад и едва не събори Джейк.

Мъжът ги изгледа със замъглените си очи, оригна се, сетне изтри уста.

— Така е по-добре! Сега има повече място! — Той отпи от халбата си и се обърна, но се спря. Май не бе забравил напълно доброто си възпитание. Посочи вратата: — Влизате ли? След вас, тогава!

Нефертити побърза да се шмугне вътре, без да се допира до пияния. Джейк я последва, проявявайки същата предпазливост.

Странноприемницата бе пълна с представители на най-различни племена, но в грубоватия им вид имаше нещо сходно — белезите, суровите погледи, покритите с кръпки дрехи. Вътре бе ужасно горещо, а топлината се подсилваше и от огъня, който гореше в широката каменна камина на отсрещната стена. Над червените въглени бяха окачени железни гърнета и чайници, някои от които вече завираха.

По-голямата част от тълпата се бе събрала на бара край другата стена. Ехтеше смях, неколцина пееха неприлични песни.

Нефертити потъна в качулката на откраднатата роба.

— Твърдиш, че имаш приятели тук?

Силен вик заглуши глъчката сякаш в отговор на въпроса й. Джейк се обърна към малка маса в дъното. Компанията, събрала се там, изглеждаше трезва и сериозна, разговаряше с наведени над масата глави. Един от мъжете стана и махна с ръка на Джейк.