Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Пийт бе застанал на входа на „Зала А“ и гледаше като окаменял пораженията. Беше ги виждал, разбира се, на мониторите, знаеше статистиката и броя на жертвите. Но на живо беше съвсем различно. Трудно можеше да се познае, че това огромно помещение е било зала. Седалките бяха на трески, дамаската им — на парченца. Трибуната стърчеше неестествено на сцената — доказателство, че преди броени минути тук е било пълно с горещи поддръжници на сенатор Кайл Форман.
Пристъпи в залата. В краката му имаше останки от знаме. Прочете думите на него: „Не плащайте петрола с кръв“. Беше напоено в червено, а в единия му край имаше пръски човешки мозък.
Клетката беше обемиста, но Пийт бе тренирал с часове как да я носи и лесно си проправяше път с нея през руините, без да предизвиква повече разрушения. Видя главната причина за тревогите на спасителните екипи. Източната половина от тавана — която бе най-близо до входа на залата — беше провиснала. На места през бетона и мазилката стърчаха краищата на метални греди. Огънят, който пълзеше нагоре, създаваше допълнителни предпоставки за срутване.
След като влезе в залата през главния вход, Пийт сви вдясно. Направи три крачки и намери източника на пожара. Прокара пръсти по клавишите и от четири отвора в предната стена на Клетката бликна мегапяна — флуоро-протеиново пожарогасително съединение. Тя потуши пламъците за секунди.
Сибил беше пресметнала къде трябва да се сложат стабилизаторите. Пийт виждаше точките от Клетката. Те бяха в краищата на равностранен триъгълник със страна 15 метра. Първата точка беше само на метър пред него. Той разчисти много внимателно пътя си с лопатата, вградена в предната стена на Клетката, а с излизащия от нея кран повдигна тежките греди, камъни и парчета железобетон.
Стабилизаторите бяха по-големи от онези, които бяха използвали по време на учението. Представляваха цилиндри, около метър дълги и половин метър в диаметър. Имаха вакуумна приставка и тежаха близо половин тон. В големите електромагнитни намотки имаше поне петнайсет километра медна жица. Всяка се захранваше от собствен източник на енергия, който създаваше силно електромагнитно поле с помощта на свръхпроводимост при свръхохлаждане. Край електронните им компоненти се поддържаше температура, близка до абсолютната нула. Така стабилизаторите можеха да привличат или отблъскват други тела с огромна сила.
Пийт стигна до първата точка и постави наземния стабилизатор в нея. След това извади втория стабилизатор от опаковката му извън Клетката и го вдигна към неустойчивия таван точно над главата си. Като много внимаваше да не наруши баланса, постави и него на мястото му. С помощта на бутон в Клетката изтегли въздуха от вакуумната приставка и устройството се залепи за тавана.
Пътят до втората точка беше почти чист. Пийт заобиколи купчина гумени маркучи и останките на паднал през тавана компютър, разбит на хиляди парчета. С помощта на крана на Клетката премести настрани маркучите на счупената климатична инсталация.
Бързо стигна до втората точка. Повтори процедурата по закрепването — сложи наземния стабилизатор, после този на тавана, изтегли въздуха и се отдалечи. Тъкмо спускаше крана и се канеше да тръгне към третата точка на 15 метра вляво, когато чу силен шум отгоре. После втори. Клетката потрепери, когато върху Пийт падна бетонен къс с размерите на мотоциклет.
Пийт беше правил подобни симулации, но нищо не можеше да го подготви за истинското преживяване. С периферното си зрение видя как парчето се откърти от тавана и се срути надолу. След това дойде ударът. Пийт приклекна в клетката, инстинктивно се опита да избяга и натисна контролния панел. Устройството се заклати напред-назад и се справи с бетонния къс като с досаден комар.
Пийт вдигна поглед и видя дупката в тавана.
— Том — каза той в микрофона. Обаждаше се за първи път, откакто бе влязъл в опустошената зала.
— Пийт.
— Видя ли това?
— Да.
— Имаме ли нужда от пренастройки?
— Дай ми секунда.
Пийт огледа тавана. Над главата му се бе появила нова паяжина от пукнатини. През тях се виждаше горният етаж. Развя се някаква бяла материя и през дупката изпадна човешки торс с бяла риза и идеален възел на вратовръзката. Тупна на пода и към взривоустойчивата повърхност на Клетката полетя капка кръв. Безжизнените очи на мъртвеца се взряха в Пийт.