Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Тези мисли отвлякоха вниманието ми и отпърво само смътно чувах гласа на председателя, но после звуците почнаха да се сглобяват в ясни думи.
„… пренебрегвайки напълно своя дълг“ — четеше той. Следващата фраза не разбрах. Сетне последва „напускайки в миг на опасност поверените им хора и имущество“… и председателят млъкна. Очите под бялото чело погледнаха мрачно над листа хартия. Трескаво почнах да търся Джим, сякаш очаквах, че ще изчезне. Не, той седеше на мястото си — неподвижен. Седеше там розов, рус и много съсредоточен.
„Ето защо…“ — изразително поде гласът. Джим с полуотворени уста ловеше думите на човека, седнал на масата. Тези думи се врязваха в тишината, нарушавана само от въртящите се пунки, а аз, като следях какво впечатление ще направят те върху него, долавях само откъслечни фрази от присъдата.
„Съдът… Густав еди-кой си, капитан… немец по произход… Джеймс еди-кой си… помощник-капитан… губят свидетелствата си за правоспособност.“
Настъпи мълчание. Председателят бе оставил листа и като се облегна на дръжката на креслото си, почна спокойно да разговаря с Брайърли.
Публиката тръгна към изхода; аз също се упътих към вратата.
Като излязох от залата, се спрях на вратата и когато Джим минаваше покрай мен, го хванах за ръкава и го задържах. Погледът, който ми хвърли, ме разстрои, сякаш върху мене лежеше отговорността за неговото състояние: той ме погледна така, като че бях въплъщение на злото в живота.
— Вече се свърши — изрекох със запъване аз.
— Да — каза той пресипнало. — И сега нито един човек…
Той отскубна от мен ръката си. Почнах да гледам подир него. Улицата не беше къса и аз дълго виждах в далечината гърба му. Той вървеше бавно, с широки, клатушкащи се крачки, сякаш му беше трудно да върви по права линия. Преди да го изгубя от очи, ми се стори, че той залитна.
— Човек зад борда! — отекна някакъв нисък глас зад гърба ми. Като се обърнах, видях Честър от Западна Австралия, с когото се познавахме бегло. Той също гледаше след Джим. Честър беше човек с необикновено широки гърди, с грубо, гладко избръснато лице, което имаше цвета на махагон, и с две твърди пухчета от прошарени и дебели като жица косми на горната устна. Той събираше бисери, довеждаше до брега претърпели крушение кораби, търгуваше, занимаваше се, изглежда, дори с лов на китове; по неговите думи бил изпробвал всички професии, които са възможни в морето, и само с пиратство не се бил занимавал. Тихи океан на север и на юг му служеше като собствено поле за лов, но сега Честър бе напуснал владенията си, за да търси и купи евтин параход. Наскоро той, пак според неговите думи, открил някъде остров с гуано57, но достъпът до него бил опасен, а пускането на котва, ако има такава, също не било съвсем безопасно.
— Богата работа, не по-лошо от златна жила! — възклицаваше той. — Тъкмо сред рифовете Уолпол, а ако е вярно, че котва може да се хвърли само на дълбочина, не по-малка от четиридесет сажена, то какво от това? Там има и урагани. Но находището е първо качество. Не по-лошо от златна мина. Дори по-добро! Обаче нито един от тия глупци не иска да се заеме с тази работа. Не мога да намеря нито капитан, нито собственик на кораб, които биха се съгласили да се отправят натам. Ето защо реших сам да си превозвам стоката.
57
Гуано — тор от морски птици, много богат на азот. Б.пр.