Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Високо в дрезгавината под тавана неуморно се въртяха напред-назад пунките. Тук-таме сред редиците незаети скамейки се забелязваше драпираната фигура на някой човек, неподвижен, сякаш потънал в благочестив размисъл и подобен на джудже сред тези голи стени.

Ищецът — онзи, когото бяха били, — масивен, с шоколадов цвят на кожата, с бръсната глава и голи тлъсти гърди, с яркожълтия цвят на кастата си над основата на носа, седеше важно в самодоволна неподвижност; само очите му блестяха в полумрака, а ноздрите при дишането ту се разширяваха, ту се свиваха. Брайърли тежко се отпусна в стола си; видът му беше изморен, като че цяла нощ бе тичал по пътека, насипана гъсто с пепел. Благочестивият капитан на платнохода, изглежда, беше възбуден и смутено потръпваше, сякаш сдържаше желанието си да стане и пламенно да ни призове към молитва и покаяние. Лицето на председателя с деликатната си бледност — косата му беше грижливо сресана — приличаше на лицето на тежко болен, когото са умили, сресали и натъкмили в леглото, опрян на възглавници. Той отмести вазата с цветята — виолетов букет с няколко розови цветчета, които стърчаха по-високо — и като взе в двете си ръце дълъг лист синкава хартия, го прегледа набърже, опрял се с лакти на края на масата, и почна да чете гласно с равен, ясен и равнодушен глас.

Кълна се в бога! Въпреки глупавите ми размишления за ешафода и търкулващите се глави, уверявам ви, че това беше несравнимо по-лошо от гилотиниране. Бе надвиснало тежко предчувствие за край без надежда за отдих и покой, които те очакват след удара на брадвата. В процедурата се чувствуваше и студената отмъстителност на смъртната присъда, и жестокостта на изгнанието. Ето как гледах аз на нея онази сутрин и дори сега намирам достатъчни основания за такава остра реакция срещу тази процедура. Можете да си представите колко остро съм се бунтувал срещу нея в онзи момент. Навярно тъкмо затова не бях в състояние да се примиря с неизбежния край. Това дело аз никога не забравих и мислех винаги жадно за него, като че неговата оценка още не беше дадена — оценка на отделните хора и на цялото човечество! На онзи французин например. Присъдата на неговата страна беше произнесена чрез безстрастна и строго определена фраза, каквато би могла да произнесе някаква машина, ако можеше да говори. Лицето на председателя беше наполовина закрито от листа; виждаше се само челото му, бяло като алабастър.

На съда предстоеше да разреши няколко въпроса. Преди всичко — бил ли е корабът във всяко отношение годен за плаване? На това съдът отговори: не. Помня и следващия въпрос: управляван ли е бил корабът, както се следва, до момента на бедствието? На това те отговориха: да (и само бог знае защо), а после заявиха, че няма данни, с които да може да се установи точната причина за катастрофата. Може би „Патна“ се е натъкнала на някакъв плаващ, напуснат кораб. Помня, че приблизително по същото време бе изчезнал един норвежки барк, натоварен с дървен материал; в подобен шквал корабът можеше лесно да се преобърне и в продължение на много месеци да плава нагоре с кила, нещо като морски таласъм, дебнещ в мрака корабите. Такива скитащи се трупове често се срещат в северните води на Атлантически океан, където ви преследват всякакви морски ужаси — мъгли, ледени планини, мъртви кораби, обзети от зли намерения, и дълги, зловещи бури, които се вкопчват в кораба като вампири и не го пускат, докато не изсмучат от него всичката сила, мъжество, дори надежда и докато човек не се почувствува като изцеден лимон. Но тук, в тези морета, такова произшествие е рядкост и цялата история сякаш е нарочно нагласена от злото провидение; делото правеше впечатление на съвсем безсмислен акт на дявола, като изключим това, че провидението си бе поставило за цел да убие огняря и да донесе на Джим нещо по-лошо от смърт.