Забравената градина

— Тя отвори ли скрина? Ти видя ли какво има вътре?

— Нямах този късмет. Останах печално сдържана и малко след това Клара ме изведе от стаята. Наложи се да се задоволя със скиците на Натаниъл Уокър и с уверенията на Клара, че сред вещите на майка й няма още като тях.

— Мери също ли е била художничка? — попита Касандра.

— Мери ли? Не, била е домакиня. Поне отначало. През Първата световна война работела в завод за боеприпаси и според мен след това е напуснала войската. Омъжила се за месар и прекарала остатъка от живота си в правене на кървавица и миене на дъските за рязане. Не знам кое от двете ми е по-неприятно!

— Добре де — смръщи се Касандра, — как изобщо са се оказали у нея рисунките? Известно е, че Натаниъл Уокър е бил много потаен по отношение на работата си, а скиците му са същинска рядкост. Не ги е давал на никого, не е подписвал договори с издателите, които са искали да получат авторско право върху оригиналите — и то за завършените произведения. Не мога да си представя какво би могло да го накара да се раздели с такива недовършени скици.

Руби сви рамене.

— Може би ги е взела назаем. Купила ги е. Или пък ги е откраднала. Не знам и трябва да призная, че не ме интересува. Стига ми да го отдам на една от красивите загадки в живота. Казвам си само: боже, тя наистина е притежавала скиците, без да знае колко са ценни, не е смятала, че си струва да бъдат излагани, и затова е успяла да ги съхрани толкова добре за нас през целия двайсети век.

Касандра се приведе още над рисунките. Никога преди не ги беше виждала, но ги позна. Не можеше да ги сбърка — ранни скици на илюстрациите от книжката с приказки. Бяха нарисувани по-набързо и линиите бяха нетърпеливи и проучващи, преливаха от първоначалното въодушевление на художника по отношение на темата. Касандра започна да диша накъсано, когато си спомни как се чувстваше самата тя, започвайки нова рисунка.