Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Ама и ти си един мъж — весело каза той. — Да се дадеш на едно момиче да те повали. Голям мъж, няма що.

— Удари ли си главата? — пристигна разтревожената мисис Марки, след като изпрати предпоследната майка до вратата.

— Неее — отвърна Марки. — Удари си нещо друго, нали, Били? Удари си нещо друго.

До този момент Били беше забравил удара и вече правеше опити да си възвърне собствеността. Сграбчи един от краката на мечето, който стърчеше извън обятията на Ид, и го задърпа, но безуспешно.

— Не — категорично отказа Ид.

Неочаквано, окуражена от успеха на предишната си полуслучайна маневра, Ид пусна мечето, хвана Били за раменете и го повали назад.

Този път той се приземи по не чак толкова безопасен начин — главата му се удари о пода с тъп звук точно там, където свършваше килимът, при което той пое дъх и нададе неистов писък.

Изведнъж в стаята настана бъркотия. Марки ахна и се втурна към сина си, но жена му стигна първа до пострадалото дете и го взе на ръце.

— О, Били — извика тя, — как се удари само! Заслужава да я напляскат.

Идит, която веднага беше изтичала при дъщеря си, чу тези думи и сви сърдито устни.

— О, Ид — прошепна формално тя. — Лошо момиче!

Неочаквано Ид отметна главица назад и се разсмя. Това беше силен смях, възторжен смях, изпълнен с победа, предизвикателство и презрение. За нещастие беше и заразителен. Преди да осъзнае деликатността на положението, майка й също се разсмя — смехът й бе силен, звънък, същият като на дъщеря й и със същите оттенъци.

След това, пак така внезапно, тя млъкна.

Лицето на мисис Марки беше почервеняло от яд, а Марки, който опипваше с един пръст задната част на главата на детето, я изгледа намръщено.

— Вече има цицина — каза с укор той. — Ще донеса мехлема.

Мисис Марки обаче избухна:

— Не виждам нищо смешно в това, че детето се удари — каза тя с разтреперан глас.

Междувременно малката Ид гледаше майка си с любопитство. Тя забеляза, че нейният смях беше накарал и майка й да се разсмее, и се почуди дали една и съща причина ще предизвиква винаги едно и също последствие. И така, тя избра точно този момент, за да отметне назад главица и отново да се разсмее.

Този неин смях беше последната капка, която накара майка й да изпадне в истинска истерия. Тя затисна уста с носната си кърпичка и се разкиска неудържимо. Това беше нещо повече от нервност — чувстваше, че по свой специфичен начин тя се смее с детето си, смееха се заедно.

Беше един вид предизвикателство — те двете срещу целия свят.

Докато Марки изтича до банята на горния етаж, за да вземе мехлема, жена му се разхождаше нагоре-надолу из стаята, като люлееше в ръце пищящото дете.